Ваксинация срещу японски енцефалит

Въведение

Японският енцефалит е рядко тропическо заболяване. Тя се задейства от вируси, които се предават на хората от комари. Заболяването се среща сезонно, особено в дъждовния сезон, в Югоизточна Азия. Нова инактивирана ваксина срещу японски енцефалит е налична в Европа от 2009 г. Ваксинацията срещу японския енцефалит съдържа убити, т.е. инактивирани вируси. Те са свързани с алуминиева сол, която действа като подобрител на имунната система. Като цяло са необходими две дози за ваксинация за пълна защита от ваксинация.

Прочетете повече по темата: Японски енцефалит

Защо трябва да ваксинирате?

Към този момент няма каузално лечение на японския енцефалит. Предлагат се само лекарства за лечение на симптоми.

Прочетете повече по тази тема: Ваксинацията прави ли повече вреда, отколкото полза?

Ухапванията от комари трябва да се избягват. Туристите трябва да използват мрежи против комари и да носят защитно облекло. Ако обаче останете в рискова зона за дълго време, Световната здравна организация (СЗО) препоръчва ваксинация. Трябва да се помни, че смъртността при избухване на японски енцефалит не е ниска (приблизително 5-30%). Освен това често се появяват трайни неврологични увреждания. Ето защо трябва да потърсите съвет от пътуващ лекар, преди да пътувате или да останете за по-дълъг период в съответната рискова зона. Препоръчва се ваксинация срещу японски енцефалит, особено при престой в селските райони, далеч от туристическите центрове.

Разходи за ваксинация

Мъртва ваксина срещу японския енцефалит е одобрена в Германия от 2009 г. Нарича се IXIARO® и може да се използва от 2-месечна възраст. Цената на една доза ваксинация е около 100 евро. За да се постигне пълна защита от ваксинация, са необходими две ваксинационни дози на интервал от 4 седмици. Така общата цена на ваксината е 200 евро. Тъй като ваксинациите за пътуване не се покриват от задължителната здравна застраховка, много лекари трябва сами да плащат за ваксинациите за пътуване. Разходите обикновено възлизат на 5 до 10 евро.

Кой плаща за ваксинацията?

Тъй като това е пътна ваксинация, пациентът първо трябва да плати за ваксината и ваксинацията. Въпреки това си струва да попитате собствената си здравноосигурителна компания. Много от задължителните здравни осигуровки сега поне частично възстановяват разходите, дори ако става въпрос за частен престой за почивка. Следователно трябва да се свържете със здравноосигурителното дружество и да изясните поотделно кои разходи могат да бъдат възстановени за коя дестинация за пътуване. Ако става въпрос за престой, свързан с работа в чужбина, работодателят естествено поема разходите за ваксинацията.

Колко често и на какви интервали трябва да ваксинирате?

Ако все още не сте получили ваксинация срещу японски енцефалит, е необходима основна имунизация. Тази основна ваксинация се състои от 2 ваксинации, които трябва да се прилагат 4 седмици. Като алтернатива, в допълнение към конвенционалната схема за ваксинация, има и бърза схема на ваксинация, при която втората доза се прилага след 7 дни. Адекватната защита от ваксинация не е гарантирана преди втората ваксинация. Важно е също така да се знае, че основната ваксинация трябва да бъде завършена най-малко 7 (по-добри 14) дни преди възможен контакт с патогена, за да има 99-процентова защита от ваксинация.

Странични ефекти от ваксинацията

Ваксината, одобрена в Европа, се нарича IXIARO®. Той съдържа убити, т.е. инактивирани вируси и затова е известен като мъртва ваксина. Ваксинацията е интрамускулна инжекция, обикновено в мускул в горната част на ръката. Както при всяка спринцовка или кръвна проба, могат да се появят локални реакции. Например, това може да доведе до зачервяване или подуване в областта на мястото на ваксинация.

Болката или усещането за напрежение в засегнатия крайник не са непременно притеснителни след ваксинация. Повечето локални симптоми отшумяват след няколко дни без специално лечение. Както при всяко лекарство, неспецифичните общи симптоми могат да се проявят и като страничен ефект, като например Главоболие, умора, стомашно-чревни оплаквания.

Сериозните странични ефекти са рядкост. Алергичните реакции към ваксината или към някой от нейните компоненти са описани само в отделни случаи в литературата.

Ако се притеснявате за възможни нежелани реакции, консултирайте се с Вашия лекар. Той може да ви посъветва индивидуално.

Прочетете повече по тази тема:

• Треска след ваксинация
  и
• Болка след ваксинация

Продължителност на защитата от ваксинация и усилване

За да има пълна ваксинация срещу японски енцефалит, са необходими две ваксинации на всеки 4 седмици. Пълната защита от ваксинация е гарантирана само 7 до 14 дни след втората ваксинация. След като тази първична ваксинация приключи, не е необходимо да се прилага отново бустер ваксинация (1 доза) чак след 3 години.

Кой лекар може да направи ваксинацията?

По принцип всеки лекар, който е ваксиниран, може да даде ваксината срещу японския енцефалит. Най-лесният начин е да се запишете на среща с общопрактикуващ лекар („семеен лекар“) за съвет за ваксинация при пътуване. В големите клиники също има специални тропически медицински консултативни центрове, които предлагат и медицински консултации за пътуване. Важно е да получите общи съвети за това кои ваксинации са необходими преди пътуване. Трябва да се представите там поне 8 седмици преди да пътувате. Ако са необходими няколко ваксинации, вашият лекар ще създаде индивидуален план за ваксинация за пътуване за вас.

За кои страни (рискови зони) имам нужда от ваксинация?

Германското дружество за тропическа медицина препоръчва ваксинация, ако останете в рискова зона за по-дълъг период от време (вижте по-долу). Това включва както семейни посещения, така и дългосрочни пътници, които са в страната повече от месец. Дори пътниците, които имат повишен риск от инфекция, трябва да бъдат ваксинирани, независимо от продължителността на пътуването. Това включва преди всичко нощувки в селските райони, особено през дъждовния сезон и след това. Ако пътникът иска цялостна защита, след подробна консултация може да бъде ваксиниран и по желание на пациента.

Рискови зони според Световната здравна организация (от септември 2017 г.):

Бангладеш, Китай, Индия, Индонезия, Япония, Камбоджа, Северна и Южна Корея, Лаос, Мианмар, Непал, Филипините, делтата на Инд на Пакистан, Шри Ланка, Тайван, Тайланд и Виетнам.