Ампутационни височини

Определяне на нивото на ампутация

Извършеното по-рано твърдо определяне на нивото на ампутация чрез така наречените ампутационни схеми с разделение на ценни, използваеми и обструктивни крайни участъци вече е остаряло и трябва да бъде отхвърлено.
За различните височини и форми на ампутация трябва да се спазва степента, в която пънът е способен да носи товари и е подходящ за получаване на протеза.

Ампутация на ръка, лакът и рамо

В горната част на крайника ампутацията през раменния пояс, т.е. между лопатката (скапула) и гръдния кош (гръден кош), е най-високата точка на възможно намаляване.
Причината тук обикновено е злокачествен тумор и причинява значителни козметични и функционални щети. Последиците от дезартикулация на рамото, т.е. ампутация на горната част на рамото от раменната става, са подобни.

В случай на ампутация на плечовата кост трябва да се внимава да има достатъчно място за изкуствена лакътна става на височината на ампутация.
Дезартикулациите (ампутации) в самата лакътна става са трудни, тъй като се получават стърчащи костни части, които могат да причинят болезнени точки на натиск в вала на протезата.

Ръцете са способни на сложни фини двигателни движения и са изключително важни за ежедневието и работата, така че ампутацията води до значително увреждане. В областта на ръката, освен устойчивостта, трябва да се вземат предвид дължината на пънчето, чувствителността, подвижността на ставите и възможните форми на захващане. Дори загубата на палец прави процесите на захващане почти невъзможни.

Прочетете по-долу: Ампутация на пръст

Ампутация на крака, стъпалото, подбедрицата

В областта на долния край, формата на натоварване разбира се е различна от тази на горния крайник.
В случай на метатарзални и тарсални ампутации трябва да се внимава, че кожата на подметката на стъпалото, която е особено стабилна, и мастният слой под нея, както и мускулите на флексора на късите стъпала, се използват за покриване на остатъчния крайник и че белезите лежат на страната на разтягането, т.е. върху гръбната част на стъпалото, извън зоната на напрежение, тъй като в противен случай зоната на напрежение може да възникне, тъй като в противен случай може да възникне болезнено напрежение, тъй като в противен случай може да възникне болезнено налягане, тъй като в противен случай може да възникне болезнено напрежение.
В случай на синдром на диабетно стъпало с некроза (гангрена) или диабетна микроангиопатия (заболяване на по-малките съдове), се извършват ампутации на гранични зони, които могат да бъдат разграничени по анатомично определени линии на метатарзуса.
В случай на ампутации на долната част на крака, цялата пищяла (пищяла) и фибула обикновено може да бъде запазена и да се направи разделяне точно над глезенната става (Syme ампутация), но този пън може да се лекува протестично само с трудност и не винаги може носят неограничена тежест.
По-често обаче се извършва ампутация в областта между горната и средната третина на подбедрицата. Стъблото може да бъде снабдено с миопластика, т.е. мускулите, които функционално действат като противници (антагонисти) са свързани помежду си около края на костта.
Но също така мускулно-кожен капак, сгънат от задната (дорзална) до предната част (вентрална), е в състояние да достави остатъчния крайник.
Дезартикулацията на колянната става, която преди беше отхвърлена поради рядкото си покритие на пън без мускули, сега се извършва все по-често при пациенти с PAD (периферна артериална оклузивна болест). Предимствата се крият в дължината на пънчето (лоста на ръката) и силата (запазени мускули на бедрата).

Научете повече на: Ампутация на бедрото, протеза на долния крак

В Съдови пациенти нивото на ампутация зависи от притока на кръв към мускулатура, Затова може да се наложи ампутация на бедрото. Оптималната височина за това е в средата на Бедрена кост, Костният пън трябва да бъде значително съкратен в сравнение с меката тъкан на кожата, така че противоположните (антагонистични) мускули да могат да бъдат зашити над костта на бедрото (бедрената кост).
При тази така наречена миопластика мускулите първо трябва да бъдат фиксирани към костта (миодеза), след което могат да бъдат зашивани заедно. Това поддържа добро мускулно напрежение и активност и гарантира добро подплъзване.
Най- Риск от образуване на неврома е главно в нервите, доставящи бедрото (Седалищен нерв), така че това трябва да бъде вързано (лигирано) доста над мястото на ампутация.
А Дезартикулация на тазобедрената става е далеч по-трудна процедура с голяма рана от мека тъкан и висока смъртност (смърт на пациента). Той трябва да се използва само в случай на най-тежки инфекции или тумори.