Какво представлява вирусът Ебола?

определение

Вирусът Ебола е един от най-опасните вируси в света и е предимно роден в Западна и Централна Африка. Той придоби известност поради голямата епидемия от ебола през 2014 г.
Високата смъртност на болните и изключително високият риск от инфекция правят този вирус толкова опасен. Болните хора трябва да бъдат поставени под карантина, а заразените мъртви хора трябва да бъдат кремирани възможно най-бързо, за да се предотврати по-нататъшното разпространение и заразяване.

Откъде идва името му?

Вирусът Ебола е кръстен на река Ебола в северозападната част на Демократична република Конго в Централна Африка. Първите огнища на треска от ебола се случват по тази река през 1976 г. По това време общо около 300 души се разболяха, почти 90% от които починаха.

В близкото минало също имаше многократни малки огнища в тези райони. Смята се обаче, че пещера в Уганда, която е дом на определена порода плодови прилепи, е отправна точка за вируса. Въпреки че животните са носители на вируса, те не го развиват сами. Тъй като хората използват тези плодови прилепи като източник на храна, наред с други неща, замърсеното месо многократно предава вируса на хората, което може да бъде отправна точка за епидемия.

Как е структуриран вирусът?

Вирусът Ебола принадлежи към класа "Filoviridae", към който принадлежи и вирусът Марбург. Те имат удължена нишковидна форма и имат РНК като носител на генетичния си материал. Това е подредено спирално и се задържа на място от протеини. Вирусът е дълъг около 700 nm и има обвивка.

Щамове на вируса на ебола

Има общо четири вида вирус Ебола, които са от значение за хората, от които вирусът Заир Ебола е най-опасен. Той е отговорен основно за високата смъртност от инфекция с ебола. Останалите три вида са:

• Taï Forest Ebola Virus
• Вирус на ебола в Судан
• Вирус на Ендола на Bundibugyo

Друг вариант на вируса на ебола е вирусът на Reston Ebola, но този подтип засяга само макаци и свине и следователно е безвреден за хората.

Какво заболяване причинява?

Вирусът Ебола причинява хеморагична треска Ебола с консумация на коагулопатия и масивно кървене. Като цяло това заболяване може да се разглежда като силна, периодична треска с нарушено съсирване на кръвта. В резултат на това нарушено съсирване на кръвта възниква масивно кървене във вътрешните органи, но също и в повърхностните слоеве на кожата.

Това се дължи на загуба на тромбоцити и фактори на съсирването, както и на увреждане на клетките на кръвоносните съдове. Тогава по-течната кръв успява да излезе от кръвоносните съдове. Болните вътрешно кървят до смърт, което води до недостатъчно снабдяване на органите и в крайна сметка до полиорганна недостатъчност. В повечето случаи това означава смъртна присъда за болни.

Прочетете повече по темата: Нарушение на кървенето

Кои симптоми показват инфекция с ебола?

В западните индустриализирани страни историята на пътуванията на евентуално болен човек е ключов компонент за правилната диагноза. Хората, заразени с ебола, обикновено съобщават за престой в Централна или Западна Африка.

Типичните физически симптоми на заболяването са подобни на тези при нормален грип или грипоподобна инфекция в началото, въпреки че треската е силно изразена (до 41 градуса по Целзий). Освен това засегнатите често страдат от:

• Болки в мускулите и ставите
• Болезнени увеличени лимфни възли в областта на шията
• главоболие
• Лек спад на кръвното налягане
• Зачервяване на лигавиците и външната кожа по цялото тяло

Тестът за кръвна картина - ако това се направи - ще покаже умерено повишени признаци на възпаление и в напреднал стадий ще открие загуба на кръвни тромбоцити.

Може да се интересувате и от: грип

Ход на заболяването

Както при всички инфекции, ходът на заболяването започва с инкубационна фаза, в която патогените могат да се размножават в организма, без да причиняват симптоми. При ебола това обикновено отнема седем до девет дни. Това обикновено води до конюнктивит на окото и зачервяване на устната лигавица. Освен това в тази фаза треската започва с температури над 40 градуса по Целзий. Обикновено тази треска се влошава и намалява през следващите десет до дванадесет дни.

След първоначалните симптоми има загуба на тромбоцити, диария, зачервяване на кожата и възпаление на черния дроб. Малко след това клиничната картина се допълва от обилното кървене в органи и кожата, така наречените кръвоизливи.

След появата на кървенето треската отново отшумява и болният човек или е оцелял от болестта, или е починал преди това в резултат на тежката загуба на кръв, която води до полиорганна недостатъчност.

Какви са дългосрочните последици от инфекция с вирус Ебола?

Последствията от заболяването зависят от етапа, на който може да започне терапията, и от това колко лош е бил ходът на заболяването за пациента. От почти пълна регенерация до ограничени функции на органите, всичко е възможно.

Предимството на предишна инфекция с ебола е, че след заболяването човекът има антитела, които го предпазват от повторно заразяване с подтип на ебола, така че няма риск от повторно заразяване със същата хеморагична треска от ебола.

Каква е вероятността за оцеляване?

Вероятността за оцеляване от инфекция с ебола зависи от няколко фактора. В предишните зони на огнище обаче никога не е надвишавал 50%. Факторите, които могат да подобрят вероятността, са, от една страна, добра имунна система на болния, възможно най-ранна диагноза, както и добри медицински грижи и грижи за болния.

Смята се, че епидемията в западните страни има степен на оцеляване над 50%. При пациенти, които са успели да се възползват от възможно най-добрите медицински грижи и ранни терапевтични мерки, огнището през 2014 г. дори е успяло да намали смъртността до около 35%.

Ваксинация срещу ебола

Понастоящем в Германия не се предлага специфична ваксинация срещу ебола. Разрешена е само имунизация срещу вируса на жълтата треска. Понастоящем ваксините все още са във фаза на разработване или тестване.

Тъй като в момента няма ваксинация, хората със симптоми трябва да потърсят медицинска помощ възможно най-скоро и да бъдат поставени под карантина, за да се предотврати разпространението на вируса. Хората, които са били свързани с болния, също трябва да бъдат под наблюдение.

Може да се интересувате и от: Ваксинация срещу жълта треска

В кои държави е избухнала Ебола?

Досега огнищата на ебола са били ограничени главно до Централна Африка и едно огнище на Кот д'Ивоар в Западна Африка през 1994 г.

В Централна Африка първото известно огнище настъпва през 1976 г. в Демократична република Конго и по същото време в Судан, който е северозападно от Демократична република Конго.
Епидемии от ебола също са настъпили в Габон, Уганда, Кения и Ангола.

Последното огнище от 2014 г. обаче се случи и на западния бряг на Африка в триъгълника между Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.