Неврофизиологична физиотерапия

Забележка

Тази тема е допълнителна страница в нашата тема:

• Физиотерапия / физиотерапия

Физиотерапия на неврофизиологична основа

Бихме искали да преминем към следните методи на неврофизиологична терапия:

• Метод на неврофизиологична терапия според Bobath
• Метод на неврофизиологична терапия според Войта
• ЛНЧ

Общо въведение

Тези концепции за лечение се използват предимно в т.нар Централни нарушения в движението при деца и възрастни използва. Централното разстройство на движението е общ термин за всички нарушения на позата и контрола на движението, които се основават на заболяване или увреждане на мозъка. Те могат да бъдат както вродени, така и по-рядко прогресивни (прогресивни) или придобити и по-често да преминат прогресивно.

Чести клинични снимки с деца са увреждане на мозъка в ранна детска възрасткоето често се дължи на забавяне в развитието на движението на детето, а вероятно и на интелектуално ранно детско развитие стават симптоматични. Причините за забавено или нарушено двигателно развитие включват Мускулно напрежение, което е твърде високо (хипертонично) или твърде ниско (хипотонично) и промени в рефлекторната активност.
Ефектите могат да бъдат едва забележими Разстройство на походката до тежки физически и евентуални умствени увреждания. Въздействието на децата върху нервната система може да бъде също толкова тежко Травматично увреждане на мозъка поради аварии.

в Зона за възрастни са най-често срещаните области на приложение Физиотерапия на неврофиологична основа придобитото увреждане на мозъка и гръбначния мозък (централната нервна система) или дрениращите нервни пътища. Като пример бих искал да използвам Инсулт, травматично увреждане на мозъка, множествена склероза, болест на Паркинсон, параплегия или Перонеална парализа (Парализа на стъпалото, например след пролапс на диска) или Плексус на плексуса (Парализа на ръката, например след злополука). Дори т.нар Мускулни дистрофии (Загуба на мускулите) при деца и възрастни се изисква интензивно и цялостно физиотерапевтично лечение.

Общото Поставяне на цели физиотерапевтичното лечение на неврологични заболявания е

• Популяризирайте или възстановете възможно най-здравословно (Физиологичен) Движение последователности
• Подкрепа в интелектуалната и социално-емоционалната област
• обучението на заместващи функции (ако не е възможно друго)
• помощни средства (опори, парапети, инвалидни колички)
• Забавяне на прогресивния (прогресивния) курс
• Предотвратяване на последващи щети (вторични щети)).

Физиотерапията влияе не само на опорно-двигателния апарат, но и на вегетативните (дишане и кръвообращение) и психологическите функции. Мобилността и производителността на засегнатите трябва да се увеличат с цел постигане на възможно най-голяма независимост и интеграция в семейството и обществото.

Особено когато работите в неврология е интердисциплинарно сътрудничество с други медицински специалности като лекар, медицински сестри, трудотерапевт, логопед, ортопедичен техник, психолог и семейство, абсолютно необходими, тъй като засегнатите почти винаги търпят сложни щети.

Физиотерапия на неврологична основа според Bobath

Концепцията Bobath е разработена в средата на 20 век от женената двойка Берта (физиотерапевт) и Dr. Карел (невролог) Bobath разработен. Основните неврофизиологични хипотези, върху които е разработена терапията, са остарели в днешно време, но това не намалява успеха на терапията в лечението на неврологично болни деца и възрастни.

Концепцията за лечение според Bobath се основава на предположението, че неврологичните нарушения на централната нервна система, които често включват изразяват се чрез променено мускулно напрежение и необичайни модели на движение, могат да бъдат повлияни от многократно повтарящи се чувствителни стимули и осигуряване на нормални последователности на движение по такъв начин, че приблизително нормално развитие на движението може да се стимулира. Двойката Bobath използва пластичност (т.е. способността на мозъка да се реорганизира), за да научи или да възвърне нови функции, като свързва мрежите и активира други области на мозъка. При деца с вродени неврологични нарушения, които все още не са имали „предишен опит в движението“, нормалното двигателно развитие от контрола на главата до изправена походка служи за основа за разпознаване на анормални модели на движение и дефицит на развитието.

Възрастните с придобито неврологично разстройство трябва да бъдат подбрани и подкрепени на нивото на тяхното текущо разстройство на движението, което може да варира от загубата на всякакви функции на движение до незначителни остатъчни симптоми като напр. непълноценните фини двигателни умения са достатъчни. По-специално пациентите с инсулт често предлагат голям потенциал за възстановяване на двигателните и умствените способности.

Прилагане на терапията с Bobath

От определени ключови точки (например рамото и таза), анормалните модели на движение се инхибират чрез регулиране на мускулното напрежение и здравите последователности на движението многократно се инициират ("земята в"). Основните техники са стимулирането на активни функционални движения, трениране на стойка и походка, но също така и пасивни техники като позициониране и мобилизиране на парализиран пациент. Ако не е възможно да се постигне развитие на физиологично движение, се обучават заместващи функции и се придружава използването на помощни средства. Изходните позиции в терапията варират от лечението в бебета в скута до тренировка на походка за възрастни с хемиплегия.

Успехите на лечението като Регулация на мускулното напрежение, подобряване на ставната подвижност и личната активност се основават на биомеханични промени, като мускулен растеж и сила.

За най-добрия възможен успех в терапията всички, които участват в грижата за пациента - особено роднините - трябва да се присъединят към т.нар Работа (Съхранение, носене, преместване и т.н.) на пациента. За успеха на терапията е от решаващо значение, че движенията, които се предлагат отново и отново, се свързват с ежедневните способности и умения (ежедневие = терапия), тъй като това може да увеличи значително успеха в обучението и мотивацията на пациента. Успехи като достигане до играчка, преобръщане в леглото, облекло дрехи или възстановяване на способността за ходене са по-полезни за съответния човек, отколкото сложно упражнение, създадено в терапията.

За провеждането на физиотерапия на неврофизиологична основа според Bobath при деца и възрастни е необходима допълнителна квалификация на терапевта.

Физиотерапия на неврофизиологична основа според Войта

Терапията с Войта се провежда от невролозите през 50/60 години на миналия век Д-р Вацлав Войта Разработен чрез дългосрочни изследвания на двигателното развитие на децата и чрез наблюдение на повтарящи се реакционни модели на определени външни стимули в различни позиции на тялото.
Тези модели на реакция засягат не само цялата мускулна активност по отношение на автоматичното приспособяване на стойката и насочените движения на тялото срещу гравитацията, но и дишането, циркулацията и храносмилането. Прилагането на терапията Vojta е възможно както при деца, така и при възрастни пациенти, но на практика се предписва главно при нарушения в развитието на детето.

Прилагане на терапия според Войта

Преди терапията има оценка на количественото и качествено поведение на движение и развитие на детето или възрастния. За диагностика, Dr. Войте така наречените реакции на позата (възможно е само с деца), които правят изявления за нивото на изправност и качеството на моделите на движение на детето.

Лечението се провежда в определени изходни позиции (напр. Положение на легнало положение, склонност към положение, странично положение) чрез насочено мускулно разтягане и периоститни стимули върху специфични тригерни зони на крайниците и багажника. Като реакция = стимулиращ отговор има а сложно активиране на цели мускулни веригикоито са необходими за автоматични основни двигателни движения като „рефлекторно пълзене и рефлекторно завъртане“. Тези основни умения като контрол на позицията, Ерекция срещу Земно притегляне, (Седалка и стойка) Мобилност и баланс формират основата за развитието на локомоция (ходене, бягане).

За разлика от много други лечебни подходи терапията с Войта не иска да постига произволни, съзнателно задействани движения, а вместо това създава положителна промяна в стойката, движението и икономията чрез автоматизирана мускулна дейност. Поради тази причина лечението обикновено се провежда невербално, като при възрастни са възможни и словесни подкани. Опитът се прави, за да се разрушат повтарящите се „грешни“ стереотипи на движение и да се предотврати „установяването“ на заместващи функции.

Многократна терапия в ежедневието от предварително обучени асистенти са важни за най-добрия възможен успех на лечението. Възрастните пациенти често са в състояние самостоятелно да извикат моделите на движение, които са научили в различни изходни позиции и по този начин осъществяват целевата мускулна активация.

Необходима е допълнителна квалификация на физиотерапевта за осъществяване на физиотерапевтично лечение според Войта.

Физиотерапевтично лечение на неврофизиологична основа съгласно PNF

Най- Proprioceptive нeuromuscular F.Азилитация (траектория на движението чрез функционалната единица на нервите и мускулите) е разработена в Америка в средата на 20 век от неврофизиолога Херман Кабат и физиотерапевта Маги Нот. Отправната точка на вашето изследване беше честата поява на полиомиелит (полиомиелит), което е свързано със симптоми на парализа в около 2% от случаите.

Разликата в методите на лечение от онова време, които се фокусираха основно върху изолираното едномерно движение на мускулатура ограничена, беше триизмерността на разработените модели на движение, които се основават на спиралната структура на мускулните вериги и множеството функции на отделните мускули. Ние намираме тези модели на движение, емпирично тествани по това време, в нашите ежедневни последователности на движение (незабележими за необученото око), напр. се обучават в стойката на моделите на краката и свободната фаза на краката за нормалния ход на ходенето. Най- PNF метод използва факта, че мозъкът помни сложни последователности на движение, дори ако пациентът в момента не може да ги изпълнява активно и независимо.

Прилагане на терапия (PNF)

Най- започване от различните модели на движение се осъществява чрез сумирането на външни (екстероцептивни) и вътрешни (проприоцептивни) стимули. Екстероцептивните стимули се задават през кожата чрез докосване, през окото чрез контакт с очите и чрез слуха чрез команди, мускулната активност се стимулира по-интензивно чрез пропиоцептивни стимули върху собствената система на възприятие на тялото (активиране на мускулните вретена, издърпване и натиск върху ставите).

Синергичните (работещи заедно) мускулни групи са предварително разтегнати (= разтягане / restretch) от терапевта от различни изходни позиции от легнало положение до изправено положение и след това се активират срещу динамично съпротивление. Изборът на модели на движение и използването на различните техники зависи от клиничната картина, индивидуалните констатации за движение и целите на съответния пациент.

Желаната последователност на движенията в мозъка се автоматизира чрез повторение на триизмерните модели на движение (модели), които са съставени от движения на огъване / разтягане, разстилане / разнасяне и завъртане; Насърчава се регулирането на мускулното напрежение, мускулната сила, издръжливостта, координацията и стабилността.

При тази терапия пренасянето на научените модели на движение в ежедневието е важно за мотивацията и независимостта на пациента.

Необходима е допълнителна квалификация на физиотерапевта за извършване на физиотерапия по метода PNF.