Моят партньор има депресия - как най-добре да помогне?

Въведение

Депресията е най-често срещаното психично заболяване. За да се справим с депресията, от съществено значение е участието на средата, особено на партньора и семейството. Какво точно могат и трябва да правят лицата, които се грижат за тях, обаче им е най-вече неясно, тъй като има неразбиране на болестта и нуждите на пациента.

Като партньор какво мога да направя, за да помогна?

На първо място е разбирането на болестта. Защото депресията всъщност е заболяване, а не само проблем с настроението.Ето защо е важно да интерпретирате и приемате симптомите на партньора като такива, дори ако те изглеждат безсмислени от вашата собствена гледна точка. Пациентите с депресия не могат просто да се „съберат” или да използват логични разсъждения, за да разпознаят абсурдността на техните симптоми. Затова трябва да се говори за чувствата и тежестите, а не да се прави оценка и да се даде възможност на партньора да сподели лошите мисли и по този начин да може да ги облекчи.

Отслабването при ежедневни дейности също може да помогне, тъй като депресията често липсва стремеж за дори и най-малките задачи. Партньорът може също така да се опита да разсее засегнатия човек от съвместни дейности и хобита и така да разчупи депресивните си мисловни модели. Това, което помага в подробности, зависи много от пациента. Следователно в идеалния случай партньорът трябва да бъде препоръчан от лекаря или терапевта и включен в лечението.

Прочетете повече по темата на: Самоубийство и депресия

Трябва ли да оставя партньора си сам или да се опитвам активно да ги подкрепя?

Това зависи много от това, което съответният човек толерира в ситуацията. Като цяло човек трябва да избягва потъването в спиралата на депресивната мисъл и да се стреми към активно прекъсване на мисловния модел чрез разсейване и съвместни дейности. Ако обаче това е само допълнителна тежест поради моментната липса на шофиране и радост, пациентът, желанието да бъде активен може да влоши симптомите в тази ситуация. Ако пациентът приема активна подкрепа, това със сигурност е от полза. Ако той го отхвърли, не трябва да се опитвате да го убеждавате да направи нещо. В такива ситуации помага само за справяне с настоящите мисли и притеснения, ако засегнатият човек иска да ги сподели. Най-важният принцип като цяло е да се приеме сериозно депресията. Степента на разстройство често е неразбираема, но основните проблеми и проблеми са разбираеми. Следователно можете да се обърнете към заинтересования човек с разбиране и да не ги оставяте сами в ситуацията. Дали това се постига чрез съвместни действия или чрез почивка, зависи от пациента.

Кой е най-добрият начин да се държа, когато партньорът ми е агресивен?

И тук разбирането е всеобщото и крайното. Тези, които носят такъв порок на раменете си, както правят депресивните пациенти, са разбираемо по-раздразнени и реагират с агресия, особено ако не разбират ситуацията си. Разбира се, те не са оправдани за партньора. Вместо да е разстроен и раздразнителен от това, партньорът трябва да разбере, че настроението е просто симптом на депресия. Следователно агресиите трябва да се разглеждат като израз на болестта, а не като лична атака. Това не означава, че партньорът трябва да приема всички капризи и обиди. Има много стратегии за обезвреждане на подобна ситуация. Партньорът може да попита за настоящите притеснения и по този начин да говори за причината за разстройството. Ако съответният човек е наясно със своята агресия и действително знае, че е преувеличена, човек може да се опита да говори с него директно за това и да попита какъв е истинският проблем. При пациенти, които са твърде заредени, понякога единственото, което помага е да ги оставите напълно сами за известно време. Важно е само да не приемате агресията лично и да обръщате внимание на всяка потенциална опасност. Ако засегнатото лице изглежда иска да навреди на себе си или на някой друг при своята агресия, спешната служба трябва да бъде уведомена незабавно.

Прочетете повече за темата тук Агресия в депресия.

Какъв е най-добрият начин да се държа, ако бившият ми партньор стане депресиран след раздялата?

Това е много труден въпрос. Раздялата рядко е консенсусна и в повечето случаи човек е ранен. Депресивното настроение през определен период от време е напълно нормално в тази ситуация и изчезва от само себе си при здрави хора, така че няма незабавна нужда от действия. Ако обаче бившият партньор е психологически стресиран и загуби най-важния си възпитател поради раздялата, солидна депресия е напълно възможна. Както вече беше описано, това е истинско заболяване, което трябва да се лекува професионално. Бившият партньор често е първата точка за контакт по различни причини, напр. да отмени раздялата, да причини на другия гузна съвест или да може по някакъв начин да се върне отново към другия, но в такава ситуация само психолог и / или психиатър може да помогне. Единственото разумно нещо, което можете да направите в такава ситуация, е да насочите бившия си партньор към професионална помощ, въпреки съжалението и чувството за вина.

Какво да направя, ако партньорът ми се оттегли в депресията?

Депресията дава на засегнатите да почувстват, че са затрупани от притеснения и проблеми и че нищо не могат да направят за това. Това води до липса на мотивация и стремеж и често до социално оттегляне. Ако човекът го позволи, разсейването и пробиването на мърдането има смисъл. Следователно човек трябва да се опита да разговаря с партньора, да предложи дейности или просто да бъде там за него по някакъв друг начин, дори ако той сам не активно търси контакт. Но и тук човекът и техните симптоми трябва да се приемат насериозно. Без разбиране човек няма да може да мотивира съответния човек. Така че, ако човекът не се чувства спокойно в компанията, човек не може и не трябва да ги принуждава да го правят. Ако това усамотение продължи, само терапията може да помогне. В противен случай въпросният човек все повече се заплита в негативната си спирала от мисли и много трудно се освобождава от депресията си. Така че, ако партньорът не е мотивиран и все повече се изолира, можете да намерите точки за контакт при психолози / психиатри или дори в интернет, които предлагат помощ.

Това може да е полезно и за вас: Как можете да преодолеете депресията?

Какво да направя, ако искам да напусна депресирания си партньор?

Депресията засяга не само засегнатите, но и хората около тях. Ако вече споменатите подходи не работят или ако човекът не иска да му се помогне, това може да бъде много разочароващо. Подобна връзка прави и двамата партньори нещастни. Следователно е право на всеки човек да се раздели с депресирания си партньор, преди сами да страдат от това. Не рядко чувствата за вина пречат на човека да начертае линията. Страхът, че партньорът може да стане още по-депресиран и евентуално да навреди на себе си, също е постоянно в задната част на ума. Затова в тази ситуация трябва да се потърси помощ, тъй като психолозите и психиатрите са там не само за пациента, но и за техните близки. За това лекуващият терапевт е преди всичко добър избор, ако пациентът е на лечение или първо се обърнете към някоя от многото горещи линии за депресия или регионална точка за контакт. Там можете да получите съвет относно необходимото усещане за върха на пръста за разговора и можете да уредите, че партньорът не е сам веднага след раздялата.

Какво правя с желанието за сексуалност?

Загубата на либидо е симптом на депресия и може също да бъде страничен ефект на антидепресантите. Сексуалният живот обикновено има малък приоритет за засегнатия в депресивен епизод. Разбира се, връзката с партньора страда в резултат. Ситуацията става особено проблематична, ако засегнатият човек се почувства виновен за това. Тогава интимността с партньора се превръща в друга тежест, с която човекът не може да се справи с депресията си. Следователно не бива да поставяте под натиск депресирания си партньор, независимо колко голямо е желанието ви за сексуалност. Липсата на сексуален живот обикновено води до провал на връзката при други обстоятелства, но трябва да се има предвид, че тук не е липсата на сексуалност, а депресията, която заплашва връзката. Ето защо, вместо да се опитвате да стимулирате сексуалния живот, има по-смисъл да се борите с депресията като такава. Няма друг вариант освен да поставите желанието си за сексуалност на заден план и да подкрепите партньора си в неговата терапия.

Как да се справя с това, когато депресираният ми партньор вече не може да ми показва чувства?

Никой не иска еднопосочна връзка, без да се връща потвърждение. Можете да кажете същото на човек с депресия. Важно е да не формулирате това като укор, а да проявите разбиране към симптомите на другия и да говорите открито за емоциите на двете страни. Ако партньорът е в такава дълбока депресия, че изобщо не може да разбере партньора си, в това отношение се обещава само професионална терапия.

Как да се справя с желанието за дистанция?

Някои пациенти не се оттеглят от партньора си, но ги преодоляват като единствен болногледач със своите страхове и притеснения. Но можете и трябва да говорите за това с партньора си. Терапевтите и групите за самопомощ са там, за да се грижат за засегнатите. Търсенето на помощ в една от тези точки за контакт облекчава и двамата партньори.

Как да се справя с твърденията?

Роднините на депресиран човек често чуват обвинения, че не се вземат сериозно или не се разбират, дори и да се опитате да помогнете на партньора си. Както при описаната по-горе агресия важи следното: запазете спокойствие, не го приемайте лично и говорете за основните притеснения и чувства. Засегнатото лице обикновено знае кога твърденията му са неоснователни. В противен случай този проблем трябва да бъде решен и при терапията.

Как да се справя с твърдението за неразбиране на депресията?

По някакъв начин депресираният партньор е прав: Всеки, който никога не е преживявал депресия, може да не познава това чувство на безсилие пред лицето на бързащия стрес. Независимо от това, можете да направите всичко възможно да разберете емоционалното състояние на другия човек. Ако почувства, че не е разбран, трябва да обясни отново ситуацията си. Най-важното е да не разбирате напълно партньора си, а да ги оставите да видят, че сте там за тях и че те не са сами.