Липаза

Какво представлява липазата?

Терминът липаза означава група ензими, които могат да разграждат специални хранителни мазнини, така наречените триацилглицериди, до техните компоненти.
Следователно те играят решаваща роля в храносмилането.

В човешкото тяло липазата се среща в няколко под-форми, които се образуват на различни места, но имат един и същ ефект. Те могат да се появят както в клетките, така и извън тях. Като цяло обаче терминът липаза се отнася до формата на ензима, който се произвежда от клетките на панкреаса (известен също като панкреас).
Следователно този ензим се нарича още панкреатична липаза.

Задача и функция

Панкреатичната липаза се образува в специални клетки на панкреаса, които освобождават ензима заедно с останалата храносмилателна секреция на панкреаса чрез канална система в тънките черва.
Тук ензимът разгръща ефекта си:

Задачата на панкреатичната липаза е да разгражда специалните хранителни мазнини до техните компоненти, което прави храносмилането възможно.
Тъй като само един друг ензим може да разгражда тези хранителни мазнини в допълнение към панкреатичната липаза, производството на ензима е от съществено значение за храносмилането в тънките черва.
Вече в края на дванадесетопръстника панкреатичната липаза е разделила голяма част от мазнините.
Диетичните мазнини, които се разграждат от липазата, се наричат ​​триацилглицериди (TAG).
Те се състоят от три вериги на мастни киселини, които са свързани помежду си чрез глицерин.

Поради размера на тези триацилглицериди, те не могат просто да преминат през лигавицата в червата и да се абсорбират.
Функцията на панкреатичната липаза е от съществено значение за това.
Чрез разкъсване на естерната връзка между веригите на мастните киселини и глицерина, размерът на отделните продукти значително намалява.
Тъй като всички продукти също са електрически неутрално заредени, те могат да преминат през чревната лигавица много по-лесно.

В чревната лигавица отделните мастни киселини отново се комбинират с глицерин, за да образуват триацилглицерид.
Освен това те са вградени в специални транспортни протеини, които им позволяват да попаднат в кръвта.

За пълната функция на панкреатичната липаза в тънките черва все още трябва да бъдат изпълнени някои изисквания.
Като храносмилателен ензим, липазата не се освобождава в каналната система в панкреаса в активната си форма. Активирането се извършва само в тънките черва.
Това се прави от храносмилателните ензими химотрипсин и трипсин.
В допълнение към основната стойност на рН и калция, трябва да присъства и коензим. Този коензим се нарича колипаза.
Колипазата също се освобождава като неактивен предшественик и се превръща в активна форма от ензима трипсин.

В допълнение към разцепването на триацилглицериди, панкреатичната липаза има и функцията на разцепване на ретинилови естери.
След разграждането полученият ретинол може да се абсорбира в тялото.
Като витамин А, ретинолът поема някои важни функции в тялото, например в процеса на зрение.

Други форми на групата липази се срещат в човешкото тяло, например в мастната тъкан.
И тук триацилглицеридите се разделят на техните компоненти. Въпреки че това не помага на храносмилането, то все още е важно за други важни процеси като осигуряването на енергийни резерви по време на дълги почивки между храненията или по време на спортове за издръжливост.

Къде се образува липазата?

Панкреатичната липаза се образува в така наречената екзокринна част на панкреаса.
Тази екзокринна част се състои от специални клетки, ацинарни клетки, които освобождават храносмилателния секрет в тънките черва чрез отделителна канална система.
Тези клетки се намират в целия панкреас и трябва да бъдат отделени от ендокринната част.

За разлика от екзокринната част, ендокринната част образува хормони като инсулин. В допълнение към липазата, ацинарните клетки произвеждат и храносмилателни ензими.

Какво е липаза и как се измерва?

Терминът липазна стойност описва концентрацията на ензим, която се открива в дадено вещество от лабораторията.
За това обикновено се взема кръв от засегнатото лице чрез венепункция.
Сега лабораторията използва това, за да определи концентрацията на ензима.

Поради високата стабилност на панкреатичната липаза в кръвния серум може да се определи надеждна стойност дори след една седмица.
В редки случаи концентрацията на липаза може да се определи и от чревното съдържимо. Обикновено за това се взема проба на изпражненията.

Горната граница за липаза в кръвния серум обикновено е около 65 U / l (единици / литър).
При здрави хора концентрацията не трябва да бъде по-ниска от 30 U / l.
За децата се прилагат различни гранични стойности.
При тях концентрацията на панкреатична липаза в кръвния серум трябва да бъде между 30 U / l и 40 U / l.

Тъй като тази стойност силно зависи от лабораторния метод, тази стойност може да бъде обект на големи колебания. Граничната стойност също се определя по различен начин от всяка лаборатория, поради което в случай на съмнение трябва да разчитате на граничните стойности, посочени от лабораторията.

Прочетете по-подробна информация за това в нашата статия:

  • Ниво на липаза

Какви могат да бъдат причините, ако липазата е повишена?

Повишени стойности на панкреатичната липаза могат да се появят в контекста на много заболявания.
Тъй като обаче някои са по-редки, първоначално се обръща по-малко внимание на тези заболявания, когато стойностите са по-високи. Като правило се наблюдава повишаване на концентрацията на липаза в кръвния серум поради намалено изтичане на липазата в кръвта.

Типични заболявания, при които граничната стойност е превишена, са остър или хроничен панкреатит (остър или хроничен панкреатит). Измерената стойност може да се повиши до над 75 пъти нормалната стойност в рамките на часове и да се увеличи за няколко дни.
Заедно със стойността на амилазата в кръвния серум, тази лабораторна стойност постига много висока специфичност. Нивото на увеличение обаче не позволява да се прави изявление за хода на заболяването.

Мислите ли, че може да имате панкреатит? Можете да разпознаете клиничната картина по тези симптоми:

  • Симптоми на възпаление на панкреаса

При следващите заболявания се наблюдава и повишаване на стойността на липазата, което обаче е много по-слабо изразено. Причините за това включват например язва на стомаха (ulcus ventriculi) или язва на дванадесетопръстника (ulcus duodeni). Освен това заболяванията на жлъчните пътища могат да причинят това. Това би било например запушване на жлъчния канал с камък в жлъчката. Причината може да бъде и възпалението на жлъчния мехур. Тифът, причинен от бактерии, също трябва да се разглежда като причина. Вирусната причина може да бъде заушка (козе петър). Чревна непроходимост може също да доведе до намалено изтичане на храносмилателни секрети от панкреаса и по този начин да увеличи нивото на липазата в кръвния серум.

Може да се интересувате и от тази статия:

  • Повишена липаза

При каква стойност на pH липазата работи оптимално?

Панкреатичната липаза има своя оптимален ефект в алкалния диапазон.
Това е приблизително при стойност на рН между 7 и 8.

При рН, което е над или под, активността на панкреатичната липаза бързо намалява.
След като хранителната каша от стомаха достигне тънките черва, тази стойност на pH трябва да бъде достигната бързо.
Поради стомашната киселина, стойността на рН е около 1 до 3 до този момент.

Алкалната стойност на pH се постига чрез отделянето на алкални секрети. За тази цел в началото на тънките черва има специални жлези.
Освен това рН на храносмилателния секрет на панкреаса е в алкален диапазон.
В допълнение към многобройните ензими, бикарбонатът се освобождава и от панкреаса.

Каква е последицата в червата, ако има твърде малко липаза?

Ако в червата има твърде малко липаза, това води до редица симптоми.
Те обаче се появяват само когато само около 10% от първоначалното количество панкреатична липаза се отделя в червата. Появяват се и симптоми, които не се дължат предимно на липсата на липаза.

Тъй като дефицитът на липаза не възниква изолирано, в червата липсват другите храносмилателни ензими на храносмилателната секреция, както и алкалния бикарбонат.
В резултат на това стомашната киселина е слабо неутрализирана и язви на тънките черва са по-чести.

Поради липсата на липаза, лошото усвояване на мазнините води до храносмилателно разстройство на тези мазнини.
Освен това протеините и въглехидратите също се абсорбират в тялото в намалени количества чрез чревната лигавица.

Всичко това от своя страна води до различни симптоми:

  • От една страна се наблюдава намаляване на теглото поради намаленото усвояване в тялото.
  • Това също води до недостиг на витамини.
    Засегнати са мастноразтворимите витамини А, D, Е и К.
  • От друга страна се наблюдават повръщане, гадене и диария (мастни изпражнения).
  • Тъй като по-несмляна храна попада в червата като част от намаленото храносмилане, тук могат да се заселят бактерии, които причиняват газове в газовете.

Как липазата се влияе от алкохола?

Алкохолът е вещество, което може да има дълбоко въздействие върху нивото на панкреатичната липаза в кръвния серум.
Масовата употреба за дълъг период от време води до увеличаване на нивата на липаза.

Това е така, защото консумацията на алкохол в продължение на дълъг период от време може да доведе до възпаление на панкреаса.
Това може да бъде остро или хронично.
И в двата случая стойността на липазата се увеличава рязко и може да достигне 75 пъти нормалната стойност.

Ако това се случи, трябва да се потърси лекар и консумацията на алкохол да се спре напълно.

Какво прави инхибиторът на липазата?

Инхибиторите на липаза като орлистат се използват за инхибиране на активността на липазата в тънките черва.

Инхибиторите свързват ензима и не го освобождават.
Това води до по-малко разлагане на хранителните мазнини (особено т. Нар. Триацилглицериди), което означава, че те се усвояват по-малко.
По този начин не се разгражда конкретно един вид хранителни мазнини, но общото количество се намалява.

Основната цел на липазните инхибитори е да се предотврати усвояването на мазнините.
По този начин се прави терапевтичен опит за намаляване на теглото, като прави тялото по-малко мазнини достъпно като източник на енергия.
По този начин липазните инхибитори се използват в терапията на затлъстяването, но също така и на захарен диабет тип II и профилактиката на различни сърдечно-съдови заболявания, които са значително повлияни от затлъстяването.

Тъй като обаче употребата на липазни инхибитори, както при липсата на липаза, означава, че повече мазнини не се абсорбират в червата, могат да се появят типични странични ефекти като диария (мастни изпражнения), повръщане и гадене.

Как панкреатитът влияе на производството на липаза?

Панкреатитът е типично заболяване, при което лимитът на липаза е надвишен.
Това означава, че производството на липаза се увеличава значително.

Няма значение дали имате остър или хроничен панкреатит (остър или хроничен панкреатит). Измерената стойност може да се повиши до над 75 пъти нормалната стойност в рамките на часове и да се увеличи за няколко дни.
Нивото на увеличение обаче не позволява да се прави изявление за хода на заболяването.

Подозирате ли или знаете, че имате панкреатит? Прочетете също статията:

  • Продължителност на терапията при панкреатит

Как можете да замените липазата?

Заместването на панкреатичната липаза обикновено е необходимо в случай на екзокринна панкреатична недостатъчност.
Това означава, че клетките, изграждащи храносмилателния секрет, могат да произведат максимум 10% от първоначалното количество.

Тази недостатъчност се проявява най-вече в резултат на хронична злоупотреба с алкохол.
Ензимът се доставя в тялото чрез поглъщане на филмирани таблетки. Таблетките съдържат активната съставка панкреатин. Активната съставка идва от панкреаса на свинете.
За да могат таблетките да развият ефекта си в тънките черва, те трябва да бъдат специално защитени за преминаване през стомаха. Те съдържат защитен слой, който противодейства на разграждането на активната съставка от стомашния сок.
Активната съставка се освобождава само в тънките черва.

Количеството, което трябва да бъде доставено на организма, зависи от степента на недостатъчност на панкреаса, маслеността в храната и телесното тегло.
Освен това таблетките трябва да се приемат непосредствено преди или по време на хранене.

Как липазата работи с амилазата?

Липазата и амилазата са храносмилателни ензими, произведени в панкреаса.
Ако е необходимо, и двамата се освобождават в дванадесетопръстника чрез отделителна канална система.

Докато панкреатичната липаза е отговорна за храносмилането на специални хранителни мазнини, (панкреатичната) амилаза е отговорна за храносмилането на въглехидратите.
Те разграждат дълговерижните въглехидрати до късоверижни въглехидрати или отделни захарни молекули.
Двата храносмилателни ензима работят заедно в тънките черва, за да се допълват взаимно.

И двата ензима могат да реагират много добре със съответните им субстрати. Функцията им обаче е много специфична за субстрата, поради което липазата не може нито да разгражда въглехидратите, нито амилазните мазнини.
В случай на дефицит на ензим, нито въглехидратите, нито мазнините няма да се усвоят правилно и засегнатото лице ще има много лошо храносмилане.

Каква е основата на езиковата липаза?

Терминът липаза на основата на езика описва ензим, който, подобно на всички липази, може да разгражда специални хранителни мазнини (TAG) до своите компоненти.
За разлика от панкреатичната липаза, в панкреаса не се произвежда липаза на езикова основа.

Ензимът се произвежда в устната кухина и означава, че тук се извършва първата стъпка в усвояването на мазнините.

При бебета в слюнката може да се открие високо ниво на липаза на езиковата основа. За разлика от това, при възрастни може да се открие малко или никаква липаза на езикова основа.

Препоръки от редакционния екип:

  • Повишено ниво на липаза
  • Задача на ензимите в организма
  • Нивото на липазата
  • Функции на панкреаса
  • Недействащ панкреас - колко лошо е?