Електролити

Въведение

Електролитите са термин, който може би дори не знаете какво точно стои зад него. Те се намират на някои лабораторни документи, звучат ужасно химически и всъщност тяхната функция и регулиране са изключително сложни.По-долу е дадено опростено обяснение на медицинския контекст.

дефиниция

Така наречените електролити са соли, разтворени в кръвта. Трапезната сол може да се използва за сравнение. Ако разтворите трапезна сол, която химически се нарича натриев хлорид, във вода, компонентите на солта, а именно натриевите и хлоридните йони, се отделят един от друг, когато се разтварят и се обвиват от водни молекули и така се разтварят.

Определени соли също се разтварят в кръвта като йони, най-важните от които са натрий, калий, калций и хлорид, Има и напр магнезиев или бикарбонатобаче, те имат различни функции в организма и по-рядко се включват в кръвен тест. Както подсказва името електролит, тези йони са носители на електрически заряд. Натрий, калий, калций и магнезий се зареждат положително, докато хлоридът и бикарбонатът са носители на отрицателен заряд. Тези електролити осигуряват химичния и електрическия баланс и се разпределят в тялото чрез кръвта, където са необходими на всяка отделна клетка, за да живеят и функционират.

функция

Електролитите имат сложна функция в домакинството на всяка клетка в тялото. Те са особено подходящи за сърдечни и мускулни клетки, в бъбреците, в нервните клетки и сензорните клетки, например в ушите или очите. Решаващият фактор е електрическият заряд на йоните. За да се разберат сложните механизми на клетката, трябва да се имат предвид следните принципи:

  • Преобладаващата група йони в клетките на тялото е калий. Много малко от него се намира в кръвта. Натрият, от друга страна, присъства главно в кръвта и пространството извън клетките и почти в клетките на тялото. Всичко извън клетките (включително кръвта) се обобщава като извънклетъчно пространство, защото йони могат да се разпространяват и да се движат в тях без никакви проблеми.

  • Телесните клетки и извънклетъчното пространство са различни отделения. Размяната на йони между тях не може да се осъществи без отвори под формата на канали в клетъчните стени. Има натриеви и калиеви канали, които са разположени в клетъчната мембрана и са затворени в първоначалното си състояние.

  • Йони се стремят да искат да се разпределят равномерно в отделението си. Ако сега се отвори канал между клетката и извънклетъчното пространство, тази движеща сила гарантира, че йони се стичат до там, където има по-малко от тях.

Когато предавател на сигнал достигне клетка, йонните канали там се отварят съгласно принципа на заключване и ключ и йони могат да се вливат в клетките. Това променя електрическия заряд в клетката, защото йоните носят положителни заряди със себе си. Тази промяна в електрическия заряд задава други процеси в движение в клетката, които се различават от клетка към клетка в зависимост от функцията. Влезлите йони се транспортират навън чрез помпа в клетъчната мембрана, за да се възстанови първоначалното състояние.

Друга функция на йоните е да свързват вода. Колкото по-високо е съдържанието на сол, толкова повече вода привлича, този принцип се нарича осмоза, Това играе важна роля особено за бъбреците и също така обяснява защо диета с ниско съдържание на сол се препоръчва при пациенти с високо кръвно налягане.

Прочетете повече по темата по-долу Диета за високо кръвно налягане

В обобщение, отделните електролити могат да бъдат грубо определени за определени органи, за които е необходим баланс. Калият е важен за сърдечния мускул, натрият за бъбреците и кръвното налягане, калцият за костите и сърцето, магнезият за мускулите и мозъка и бикарбонатът за стойността на рН, т.е. киселинно-алкалния баланс на кръвта.

Прочетете повече по темата по-долу ацидоза

Значение на кръвта за електролити

Кръвта е основният транспортен път за електролити. До всяка клетка в тялото се достига чрез кръвоносните съдове и малките капиляри. Кръвта събира електролитите, които сме погълнали чрез храната или течностите в червата и ги разпределя в тялото, където са необходими. Бъбрекът е филтърът, който използва различни регулаторни механизми, за да реши кои електролити все още са необходими в организма и кои могат да се отделят с урината. Електролитите в кръвна проба могат да се използват за определяне на баланса на тялото. Много заболявания могат да бъдат разчетени много добре от стойностите на електролита.

Прочетете повече по темата по-долу

  • Лабораторни стойности
  • Електролити в кръвта

По-долу са изброени някои нормални стойности, но те могат да се различават леко от лаборатория до лаборатория:

електролит

Долна граница в mmol / l

Горна граница в ммол / л

натрий

135

145

калий

3,6

5,2

Калций (общо)

2,20

2,95

магнезиев

0,73

1,06

хлорид

98

106

бикарбонат

22

26

Най-важните в диагностиката са натрий, калий и калций. Те се контролират най-вече от хормони. Те са най-чувствителните, най-бързите да загубят равновесие и най-сериозните последици. Натрият и калият се получават чрез хормона алдостерон (т.нар. Минерален кортикостероид), който се освобождава от кората на надбъбречната жлеза, докато калция се контролира от паратиреоидния хормон от паращитовидната жлеза. И двата хормона изпращат сигналите си до бъбреците дали електролитите трябва да се отделят, когато са в излишък или се задържат в организма, когато имат недостиг. Ако обаче има смущения в този контролен цикъл, напр. Определени лекарства, заболявания на хормоналните жлези или влошаване на работата на бъбреците изместват електролитния баланс, което се забелязва в организма.

Прочетете повече по темата по-долу

  • Надбъбречни хормони
  • Паратиреоидни хормони

Друга причина за електролитни смени е повишеното натрупване на електролити. За това се използва главно калий, който се отделя от умиращите клетки. Това не е проблем с отделните клетки, но ако се загуби по-голямо количество тъкан, това определено може да окаже влияние върху електролитния баланс. Такъв е случаят например с туморни заболявания (т. Нар. Синдром на тумор лизис) или с измръзване или изгаряния на по-големи части на тялото, така че да се получи голям излишък на калий.

Прочетете повече по темата по-долу Хиперкалиемия (излишък на калий)

Недостиг и последствия

Не само дефицитът, но и изменението на равновесието на електролитите или излишъкът на определен електролит може да има сериозни последици в зависимост от степента.

Липсата на натрий се проявява в сънливост, объркване и също гадене. Ако, от друга страна, има излишък от натрий в кръвта, могат да се появят гърчове, сравними с епилептични пристъпи до кома.

Промените в нивото на калий са особено забележими в сърцето. Ако имате по-малко от 3,6 mmol / l калий, напр. Някои лекарства, като диуретици ("водни таблетки"), могат да причинят запек, мускулна слабост с намалени рефлекси, анормални усещания и изтръпване на кожата. Ако имате повече от 5,2 mmol / l, рефлексите са склонни да се увеличават, но това може да доведе и до временна парализа. Най-важната последица от недостиг или излишък на калий е сърдечната аритмия. Калият е от съществено значение за предаването на сигналите към сърцето. Ако този баланс е нарушен, дори може да възникне камерна фибрилация!

Прочетете повече по темата по-долу Разпознайте дефицита на калий

Калцият също е важен за сърцето, но сърдечните аритмии не се срещат толкова често с излишък на калций, колкото с калий. Ако имате твърде много калций, това се забелязва главно чрез гадене и повръщане, камъни в бъбреците, болки в костите и мускулна слабост. Твърде малко калций се проявява в усещане за изтръпване по кожата, особено в лицето и мускулни крампи в ръцете и краката (т. нар. тетания с лапи).

Ако имате твърде малко магнезий, това е симптоматично подобно на недостиг на калций, напр. с мускулни спазми, но неврологични симптоми като изпитвате делириум или временна сърдечна недостатъчност. Твърде много магнезий често не се изразява изобщо, което вероятно води до сънливост.

Прочетете повече по темата: Можете да разпознаете дефицит на магнезий по тези симптоми

Хлоридните йони почти не играят роля в диагностиката, защото се свързват с натрия чрез регулиране. Ако има дисбаланс, натрият е особено засегнат, което е преди всичко симптоматично.

Бикарбонатът играе главно роля в киселинно-алкалния баланс, при което бикарбонатът поема функцията на основата. Недостигът възниква например при диария, когато тялото губи много бикарбонат. Резултатът е свръхкиселяване на тялото, което обаче може да бъде частично компенсирано чрез контрарегулация. Едва ли има сериозни последици.

Научете повече за Причини и последици от недостиг на електролит.

Електролитен баланс

В изотоничните напитки съотношението течност към хранителни вещества е приблизително същото като това в кръвта. Това не се отразява на електролитния баланс.

С нерегламентираното пълнене на електролити човек трябва внимателен бъда. Симптомите често са много неспецифични и не могат непременно да бъдат причислени към електролитично разстройство, без да се проверяват стойностите на кръвта. Трябва ли напр. Ако по време на престой в болница се забележи силно нарушение на електролита, това може да бъде приключено Настойки или лечение да бъде балансиран.

Въпреки това, сами да доливате електролити е особено препоръчително в една ситуация, а именно кога Диарични заболявания, Човек често губи много електролити чрез чести посещения в тоалетната или чрез повръщане. За да се пълнят тези, в аптеката има готови електролитни разтвори в прахообразна форма. Те са идеални за възстановяване на електролитния баланс и често се чувствате много по-добре след като ги приемате.

Така наречените изотонични напитки могат да бъдат полезни и при състезателни спортове с висока загуба на вода по време на изпотяване.

Електролитните смени също могат да бъдат предотвратени със съответните последствия, като се избягват храни, които съдържат много калий, например ако имате бъбречно заболяване банани или Сушени плодове.