Диагностика на слабости в числеността

Как се диагностицира изчисляването на слабостта?

Трябва да се прави разлика между диагнозакоето разпознава аритметичната слабост като частична слабост по смисъла на МКБ 10 и я отличава от другите проблеми в математическата област, като комбинирани разстройства на училищните умения или аритметични трудности, които могат да бъдат причислени към неадекватно преподаване.
Просто така дислексия Според класификацията в МКБ 10 (Международна статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравословни проблеми, 10-та ревизия), дискалкулията е една от т.нар. описани нарушения в развитието.
Проблемът с дискалкулията се крие по-скоро във факта, че проблемът не може да се обясни с липса на интелигентност или с недостатъчно преподаване е.

По този начин възниква трудността да се разграничи външността от общите проблеми при ученето да се изчислява.

Съгласно ICD 10 следва да се разграничат следните форми на аритметични проблеми от дискалкулиите:

  1. Лоша численост в резултат на неадекватно преподаване или в резултат на лишения (= липса на физическо и емоционално внимание).
  2. Загуба на аритметични умения, вече придобити чрез мозъчно увреждане (= "придобита" аритметична слабост)
  3. Лоша численост поради недостатъчна интелигентност (IQ <70)
  4. В резултат на органични заболявания, психични разстройства или увреждания (напр. Сензорни увреждания), аритметични слабости (= „вторични“ аритметични слабости).

От една страна има диагностика стандартизирани тестови процедури на разположение, които обаче, като класна работа, разграничават само правилно и грешно и не анализират грешки като такива. Не всеки може да проведе стандартизирани тестови процедури.
Въпреки това, тъй като човек не иска да определи детето като „слаба математика“ или „не слаба математика“, а по-скоро иска да работи конкретно върху проблемите, трябва да се направи смислен анализ. Това може да стане само от a качествен анализ на отказите и a качествена оценка на изчислителните техники да се случи. По принцип това изисква ученикът да мисли на глас, когато решава задачите, т.е. да предостави информация за своите методи за изчисление. Това е единственият начин за определяне на субективни (= грешни, тромави) алгоритми и анализ на грешни решения.
Субективните алгоритми също могат да бъдат определени особено впечатляващо, когато от тествания човек е помолен да реши проблема с помощта на материали (учебни материали). Когато действате, може да се разпознае например дали е аритметика или броене и т.н.
Освен това обаче, по-нататъшната диагноза трябва да се провежда непрекъснато дори по време на терапията. Важно е да анализирате грешките и да поставите под въпрос мисловните структури на детето. Човек говори за т.нар Последваща диагностика, което дава възможност да се определят правилните приоритети за терапията и да се изграждат един върху друг - стъпка по стъпка.

По правило ученикът не носи отговорност единствено за развитието на затруднения с обучението. Поради тази причина, като част от диагнозата трябва винаги да бъде Въпроси за дома и училището да бъде попитан. И училището, и домът имат възможност да наблюдават децата, което означава, че индикации за трудности могат да бъдат наблюдавани и адресирани в ранен етап.
Ранното откриване играе основна роля при всички проблеми. Колкото по-ранните проблеми са разпознати и анализирани, толкова по-бързо може да се обърне помощ по отношение на смислената терапия