Тестът на Кумбс

Какво е тест на Кумбс?

Тестът на Кумбс се използва за откриване на антитела срещу червени кръвни клетки (еритроцити). За определяне на антителата се използва така нареченият серум на Кумбс, получен от серума на зайци и сенсибилизиран към човешките антитела.
Тестът се използва при хемолитична анемия, несъвместимост с резус или малко преди да се подозира кръвопреливане. Хемолитичната анемия е форма на анемия, а резусната несъвместимост описва несъвместимост на кръвна група.
Има два различни типа тест на Кумбс, директният и косвеният тест се различават по отношение на индикация и изпълнение.

Причините за тест на Кумбс

Директният тест на Кумбс се използва, ако се подозира хемолитична анемия. Хемолитичната анемия описва анемия, при която кръвните клетки се разграждат преждевременно поради увреждане.
При автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит или хронична лимфна левкемия се образуват антитела, които са насочени срещу собствените кръвни клетки на организма (така наречените еритроцити). Свързването на антителата води до ранно разпадане на кръвните клетки или до струпване на кръвните клетки в съдовете. И двете от тях водят до спад в стойността на хемоглобина.

Друга индикация за директния тест на Кумбс е болест на хемолитично новородено, тук антитела срещу резус фактор се образуват в тялото на резус-негативната майка. Ако нероденото дете е резус-положително, антителата от майката могат да влязат в кръвообращението на плода и да инициират повишено разпадане на кръвните клетки там. Новородените се открояват с тежка анемия и жълтеница.

Тестът на Кумбс се използва редовно в трансфузионната медицина. Използва се за определяне на кръвни групи преди кръвопреливане (нощно изследване), при което малка кръвна проба се смесва с различни серуми от кръвни групи A, B, AB и 0. Ако кръвта остава течна, кръвта на пациента е съвместима със съответната кръвна група. Преливането може да се извърши.

Индиректният тест на Кумбс може да се използва и за търсене на свободни антитела в тялото на пациента (тест за търсене на антитела), напр. по време на прегледите за майчинство, като подготовка за преливане на онкологични пациенти или хора, които вече са получили кръвопреливане.

Научете всичко по темата тук: Rh непоносимост.

Подготовката

При подготовката за теста на Кумбс първо се подготвят серуми с антитела, които трябва да бъдат тествани. Те се пълнят в различни епруветки или се прилагат върху тестови карти.

В ежедневната клинична практика, напр. с теста за нощно легло вече има подготвени тестови карти, които могат да се използват веднага. След това се взема кръв от пациента и се подготвя за теста. В зависимост от това кой тип тест на Кумбс се провежда, човек се нуждае от кръвни клетки или серум (течна част от кръвта) на пациента.

Последователността

Ако се направи директен тест на Кумбс, червените кръвни клетки се филтрират от кръвта на пациента. Трябва да се тества дали има антитела от тип IgG върху тях, които причиняват хемолитична анемия или несъвместимост на кръвната група в организма. Серумът на Coombs съдържа антитела срещу човешки IgG антитела. Сместа се загрява (инкубира) за дълго време. Ако има антитела върху червените кръвни клетки, те се стискат и тестът става положителен.

Индиректният тест на Кумбс се състои от две части. Целта е да се определят антитела, които са свободни в кръвта и не се свързват с кръвните клетки.
Този път течната част (серум) се филтрира от кръвта на пациента. Първо, червените кръвни клетки се добавят към серума за теста. Ако в серума има свободни антитела, те ще се свържат с червените кръвни клетки. Тази реакция не се вижда. Едва във втората стъпка, както при директния тест на Кумбс, се добавя и загрява серумът на Coombs с антитела срещу човешки антитела. И тук решението се струпва, ако резултатът е положителен.

Оценката

Ако антителата се комбинират с подходящ серум на Cooms, антителата в серума (течна част от кръвта) се свързват с антителата на пациента. Антителата са Y-образни, което означава, че те винаги могат да свързват два свързващи партньора и по този начин кръстосано свързват червените кръвни клетки един с друг. Създава се голямо натрупване на кръвни клетки. Тези бучки стават видими - кръвта аглутинира (струпва) и тестът е положителен.
Ако пациентът няма съответните антитела, серумът остава течен. Не можете да видите промяна - тестът е отрицателен.

Какви са алтернативите?

Алтернатива на теста на Кумбс е имунологичният ELISA метод (ензимно свързан имуносорбентен анализ), при който определени антитела са маркирани с ензим. Това антитяло се добавя към тестовия разтвор. Ако белязаните антитела реагират с антителата в тестовия разтвор, свързаният ензим се активира и произвежда багрило. Съответните епруветки променят цвета си - тестът е положителен.

В допълнение към процедурата ELISA, има и блока WESTERN, който често се използва като потвърдителен тест за положителен ELISA.