Синузит

Въведение

Синузитът е възпаление на лигавицата на синусите, обикновено причинено от вируси или бактерии. Прави се разлика между остър и хроничен синузит. Параназалните синуси са запълнени с въздух кухини в лицевия череп и са разделени на максиларните синуси (Максиларен синузит, точно до носа; най-големите синуси), фронталните синуси (Челен синузит, в средата над носа над веждите), етмоидните клетки (Етмоиден синузит, между носа и вътрешния ъгъл на окото) (Вижте също: Възпаление на етмоидните клетки) и сфеноидния синус. Острата супурация обикновено засяга максиларните синуси, но може да възникне и възпаление на етмоидните клетки или фронталните синуси. Синузитът в областта на сфеноидния синус е много рядък. Възпалението на носните лигавици обикновено се свързва с главоболие или болки в лицето, повишена температура и обща умора. Най-честите причинители на синузит са респираторни вируси, в около 20 процента от случаите това е бактериална инфекция, но са възможни и други причини като алергии. Острият вирусен синузит може да се предаде чрез капчикова инфекция, например при кашлица или кихане. Често има и растеж на възпалителни полипи (изпъкналости на лигавицата) в параназалните синуси.

диагноза

Диагнозата се поставя чрез различни мерки:

  • физическият изпит
  • вземане на тампони от носния секрет за идентифициране на бактериалния патоген
    и
  • назоскопия (риноскопия)

Със сложни процеси, като напр ЯМР на параназалните синуси може да помогне при прехода към хроничен синузит, неуспех на лечението и определяне на алтернативна диагноза (меж. Диференциална диагноза). ЯМР за синузит в никакъв случай не е стандартен диагностичен инструмент. Като алтернатива на ЯМР може да се използва и компютърна томография (компютърна томография) за установяване на диагнозата.

Фигурни синуси

Фигурни синуси
  1. Челен синус -
    Челен синус
  2. Етмоидни клетки -
    Cellulae ethmoidales
  3. Максиларен синус -
    Максиларен синус
  4. Сфеноиден синус -
    Сфеноиден синус
  5. Тънка септума -
    Septum sinuum frontalium

Можете да намерите преглед на всички изображения на Dr-Gumpert на: медицински илюстрации

терапия

Синусова инфекция (Синузит) се причинява най-вече от вируси или бактерии. Лечението на синузит е насочено към намаляване на възпалението на лигавицата на носа и възстановяване на оттичането на слуз от синусите. На първо място трябва да се вземат мерки Втечняване на слуз което подобрява отделянето на слуз. Това е например чрез увеличен прием на течности (напр. пиене), но също така и високо ниво на влажност, Парни инхалации и Назално напояване или -взимам си душ Използването на изотонични солни разтвори или спрейове с морска вода може да помогне за облекчаване на симптомите на синусова инфекция. Също може Деконгестанти назални спрейове или могат да се използват капки (например активна съставка: ксилометазолин, оксиметазолин). Отхрачващите средства могат да се използват и за отстраняване на синусите на секретите. Различни препарати се предлагат без рецепта в аптеки или аптеки, като капсули с активната съставка цинеол, която има отхрачващо и противовъзпалително действие за кратко време. Употребата на кортизонсъдържащи назални спрейове може да помогне за намаляване на възпалението. Обезболяващи без рецепта с активни съставки като парацетамол или ибупрофен помагат срещу главоболие и болки в лицето. Антибиотиците може да са подходящи, ако се установи синузит с тежки симптоми или ако е установена бактериална инфекция. В някои случаи с тежко заболяване може да се наложи операция за улесняване на изтичането на слуз (например отстраняване на полипи, изправяне на носната преграда). Операцията обаче е необходима само ако лекарственото лечение не осигурява достатъчно облекчение на симптомите, тъй като според съвременното състояние на техниката оптималната лекарствена терапия е също толкова ефективна, колкото и операцията. Дори в случай на хроничен синузит често не се очаква операция, която да разреши напълно симптомите.

Честотата и тежестта на симптомите могат да бъдат облекчени, но повечето от засегнатите трябва да продължат да получават терапевтични грижи дори след операция, тъй като симптомите се повтарят в много случаи след операция. Например, назалните полипи, които са отстранени, могат да пораснат след известно време.

А Синус хирургия винаги се крие РисковеНапример важните структури, използвани за навлажняване на носа, могат да бъдат повредени по време на операция, поради което е често срещано сухи лигавици идва след операцията. В редки случаи могат да се наранят и структури в близост до синусите.

Тъй като хроничната синусова инфекция може да има много различни причини, трябва да се реши индивидуално какъв вид операция може да помогне за облекчаване на симптомите във всеки отделен случай. Намаляване на размера на турбината днес рядко се провежда, типичната хирургична мярка в наши дни е т.нар функционална ендоскопска операция на околоносните синуси (къс: FESS). Стесненията или назалните полипи могат да бъдат отстранени. Този метод е много лек и трудно болезнено, обикновено след процедурата е необходим само ден хоспитализация. Носната преграда също може да се оперира ендоскопски. Съществува и възможността да се използва лазерна технология за свиване на подути лигавици в областта на околоносните синуси. Чрез намаляване на подуването на лигавиците човек се надява на по-леко протичане във фази на инфекция, тъй като блокажите в областта на околоносните синуси не се появяват толкова бързо. В доста прости случаи на хроничен синузит, т.нар Дилатация на балони да се изпълнява. Балон се вкарва в носа с помощта на катетър и бавно се надува на входа на параназалните синуси, което позволява да се разширят тесни отвори. Този метод е относителен лесно и с малко усложнения свързана обаче е спорно дали тази операция има някаква дългосрочна полза.

Лекарствена терапия за синузит

За облекчаване на симптомите на синусовите инфекции могат да се използват различни лекарства. Синузитът често е придружен от главоболие, болки в лицето или зъбобол. Тези симптоми могат да бъдат ефективно облекчени с обезболяващи без рецепта, съдържащи активни съставки като парацетамол или ибупрофен. Деконгестантните назални спрейове или капки (активни съставки: ксилометазолин, оксиметазолин) много често се използват при остри синусови инфекции за облекчаване на подуването на лигавиците, както и за осигуряване на нормално отделяне на секрети и адекватна вентилация на синусите. Ако синузитът е причинен от алергично заболяване, се използват назални спрейове или капки на базата на антихистамини и глюкокортикоиди (кортизон). Трябва да се отбележи обаче, че носните лигавици могат да бъдат трайно увредени от назални спрейове и при продължителна употреба може да се развие вид зависимост. За втечняване на носните секрети и за улесняване на изтичането им могат да се използват различни лекарства. Активни съставки като амброксол поставят под въпрос тук. Натуропатията предлага и някои лекарства за лечение на синусови инфекции. Солите на Schüssler, хомеопатичните лекарства, но също така и съставките на растенията (например миртол, евкалиптово масло, бъз, лайка, цинеол) могат да помогнат за облекчаване на симптомите на синузит. Например Sinupret®, предлаган като капки Sinupret® forte или Sinupret®, се използва като билков препарат.
При различни видове приложение, тези средства могат да имат отхрачващо действие и да донесат облекчение от остри синусови инфекции. Антибиотиците рядко са показани при синузит. Например, антибиотик с активната съставка амоксицилин трябва да се приема само ако симптомите на синузита са много тежки, продължават повече от седмица или ако е установена бактериална причина за инфекцията на синусите.

Антибиотична терапия при синузит

При лечението на синузит употребата на антибиотици е изключително рядко необходима, тъй като както бактериални, така и вирусни инфекции лекуват в рамките на четиринадесет дни без усложнения в 60 до 80 процента от случаите. Въпреки това острата синусова инфекция е една от най-честите причини за предписване на антибиотици. Антибиотичната терапия е показана само в случай на тежки симптоми или предстоящи усложнения. Определени симптоми предполагат бактериален синузит като висока температура, едностранно тежко Болка в лицето, подуване около очите, чувствителност към светлина, схванат врат или ако симптомите продължават повече от седем дни. В този случай се препоръчват антибиотици. В случаите, когато са показани антибиотици, активната съставка амоксицилин се препоръчва особено. Синус инфекция е най-често от Респираторни вируси задейства. В тези случаи антибиотиците имат малък или никакъв ефект. Лечението без антибиотици, насочено към намаляване на подуването на лигавиците и осигуряване на нормално отделяне на секрет и адекватна вентилация на синусите, е в повечето случаи достатъчно за облекчаване на симптомите на синузит и ускоряване на лечебния процес.

Домашни средства за лечение на синузит

Има няколко домашни средства, които могат да се използват за лечение на инфекции на синусите, като се изчисти слуз от синусите и се улесни дишането. Веднага след появата на първите симптоми е препоръчително да се справите със симптомите с прости домашни средства. Например, има смисъл да вдишвайте топли париза да оставим раздразнената лигавица да се подуе и да изчисти носа от слуз. За да направите това, напълнете вряща вода (възможно с добавяне на етерични масла, Евкалиптово масло или цветове от лайка) в купа, огънете това с кърпа над главата си и вдишайте надигащата се пара. Само вдишването два или три пъти на ден в продължение на няколко минути може да облекчи симптомите на настинка или синусова инфекция. Трябва да се внимава с етеричните масла при кърмачета и деца, тъй като те могат да раздразнят дихателните пътища и да предизвикат астматичен пристъп, което може да доведе до затруднено дишане на дете или дете. Студена вана с телесна температура също може да помогне за изчистване на синусите.

Не само на Топлина на изпаренията може също да бъде от полза Инфрачервена светлинанасочена към синусите може да ускори лечебния процес. Използването на топлина обаче има смисъл само ако тя се възприема като приятна. В случай на много тежко възпаление симптомите могат да се влошат от топлина. Подходящи са за изплакване на синусите Солеви разтвориче можете или да си купите готови в аптеката, или да си направите сами. Има т.нар Носови душовекоито можете да използвате за това, но можете също да поставите разтвора за изплакване в малка купа. След това покривате ноздрата си и засмуквате вода с безплатната ноздра. Разтворът тече през носа и излиза през устата. Изплакването на параназалните синуси улеснява издухването на секрета, а солената вода има и дезинфекционен ефект. Синусите не трябва да се изплакват повече от четири пъти на ден. Не бива обаче да прекалявате с мерки за изчистване на синусите, тъй като лигавиците могат да се раздразнят бързо и да се появят кръвотечения от носа.

Други домашни средства за лечение на синусите са Пликове, Поставя се ленено кърпа или кърпа топла вода и Евкалиптово масло или лимон и след това се поставя върху синусите. Много важно домашно лекарство за инфекции на синусите е високият прием на течности за втечняване на слуз. Билковите и ментовите чайове също могат да имат деконгестантно действие. Освен това трябва да се внимава влажността в дневните да е достатъчна и да се избягва цигареният дим в района, тъй като дразни лигавиците.

Ако симптомите на инфекция на синусите не се подобрят, въпреки използването на домашни средства, трябва да се види лекар, за да може напълно да се излекува болестта и да се предотврати хроничен курс.

Продължителност на синузит

Острият синузит обикновено лекува в рамките на няколко дни до седмици. В зависимост от продължителността има два вида синусови инфекции.

Човек говори за хроничен синузит, ако симптомите продължават повече от 2 до 3 месеца. Хроничният синузит обикновено е резултат от остър синузит, който не е заздравял и често засяга максиларните синуси и етмоидните клетки. Дълготрайна загуба на миризма (анозмия), хроничен, воднист хрема, постоянен, тъп натиск върху параназалните синуси и поток от секрети в гърлото са чести симптоми на хроничен синузит. Хроничният синузит се благоприятства от постоянни стеснения в синусите, назални полипи, специални патогени или отслабена имунна система.

Прочетете повече по темата: Суперинфекция