Лекарства за ларингит

Въведение

Ларингитът (ларингитът) обикновено е резултат от инфекция с вируси или бактерии. Прави се разлика между остър и хроничен ларингит, които се лекуват с различни лекарства. Докато борбата с инфекцията и придружаващите я симптоми са на преден план при остро заболяване, хроничното възпаление се лекува с отхрачващи лекарства.

В случай на вирусна инфекция възпалението не може да се лекува с лекарства; в този случай лекарствената терапия е симптоматична. В случай на инфекция с бактерии, която е много по-рядко от вирусно заболяване, лекарят предписва антибиотици.

Кои групи лекарства се използват?

Коя група лекарства се използва за ларингит, зависи от причината за заболяването. Острото възпаление на ларинкса е предимно вирусно и обикновено лекува самостоятелно в рамките на няколко дни. Пациентът може да приема лекарства, които ще подобрят придружаващите симптоми на инфекцията, напр. Назален спрей или сироп за кашлица.

Противовъзпалителни лекарства от класа на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) могат да се приемат при болки в гърлото и проблеми с преглъщането. Те включват най-важните представители ацетилсалицилова киселина (Aspirin®), ибупрофен и диклофенак. В допълнение към обезболяващия ефект тези препарати са и противовъзпалителни. Парацетамол е друго лекарство за облекчаване на болката от групата на неопиоидни аналгетици.
Можете да получите всички тези болкоуспокояващи лекарства без рецепта във всяка аптека, но не трябва да надвишавате максимално допустимата дневна доза и продължителността на приема.

Ако симптомите продължават няколко дни и не се подобряват въпреки приема на лекарства, трябва да се консултирате с лекар. Ларингитът рядко се причинява от бактерии, в такива случаи лекарят трябва да предпише на пациента подходящ антибиотик.

Така наречените инхибитори на протонната помпа (PPI) се използват при хроничен ларингит, който се е развил поради постоянния рефлукс на стомашната киселина в хранопровода.

Кои антибиотици се използват?

Ако ларингитът е причинен от бактерии или е налице вторична бактериална инфекция, лекарят може да вземе тампон на фаринкса и по този начин да определи патогена. След това той предписва антибиотик, който действа срещу бактериалната инфекция и осигурява бързо облекчаване на симптомите. Антибиотиците обикновено се приемат през устата под формата на таблетки, в някои случаи е възможно и лекарят да инжектира лекарството. Поради техните странични ефекти и разпространението на антибиотична резистентност, тези лекарства не трябва да се предписват като първа стъпка, а само в специални случаи.

Кой антибиотик се прилага за ларингит, зависи от вида на патогена. Чести причини за ларингит са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Staphylococcus aureus. Съответно се използват антибиотици като амоксицилин, цефалоспорини, макролиди и кетолиди. Амоксицилинът е широкоспектърен антибиотик от групата на бета-лактамните антибиотици и е ефективен срещу широк спектър от патогени. Групата на цефалоспорините включва Цефаклор, Цефуроксим-Аксетил и Лоракарбеф. Важен представител на макролидите е азитромицинът, който може да се прилага и за лечение на ларингит.
Продължителността на антибиотиците при ларингит обикновено е между три и пет дни.

Кога се използва кортизон?

Кортизонът е много мощен ендогенен стероиден хормон, който е изключително ефективен срещу възпаление и действа в рамките на много кратко време. Поради своите далечни ефекти, високата доза или продължителната употреба на кортизон води до понякога тежки странични ефекти, като стомашно-чревни оплаквания, остеопороза, проблеми с кръвната захар и наддаване на тегло. Затова кортизонът се използва само в определени ситуации, а ларингитът обикновено не се лекува с препарати, съдържащи кортизон.

Лекар ще предпише кортизон само ако лигавицата на ларинкса е силно подута от възпалителната реакция и има риск от проблеми с дишането и задух. След това кортизонът се напръсква директно върху силно раздразнения ларинкс под формата на спрейове и спомага за намаляване на отока.

Научете повече за ефектите на кортизона.

Инхибитори на протонната помпа (PPI) за ларингит, причинен от рефлукс

Киселини (рефлукс) могат да причинят хроничен ларингит поради постоянния рефлукс на кисел стомашен сок в хранопровода. Освен дрезгавост и кашлица, засегнатите страдат от парещо възпалено гърло и усещане за натиск зад гръдната кост. Лекарите наричат ​​тази форма на ларингит като стомашен ларингит.
След това лекарят ще предпише лекарства, които намаляват натрупването на стомашна киселина, наречена инхибитори на протонната помпа или инхибитори на протонната помпа (PPI). Най-известните представители на тази група активни вещества са омепразол, пантопразол и езомепразол. Активните съставки достигат до стомаха чрез кръвта, където необратимо инхибират определени протеини, протонните помпи. В резултат клетките на стомашната лигавица произвеждат до 90% по-малко стомашна киселина, а стомашният сок е по-малко кисел.

Понастоящем инхибиторите на протонната помпа са лечението на избор за ларингит, свързан с рефлукс. Новите проучвания обаче показват, че тези лекарства не винаги имат желаните резултати при ларингит и вместо това разчитат на предимно растителна, средиземноморска диета.

За повече информация прочетете на: Инхибитори на протонната помпа (PPI).

Какви лекарства без рецепта има?

Има редица лекарства без рецепта, които могат да се използват за лечение на ларингит. Те включват конвенционални обезболяващи средства като ибупрофен, аспирин или парацетамол. Тези лекарства имат противовъзпалителни ефекти и облекчават болката в гърлото и затрудненото преглъщане. Сиропи за кашлица и таблетки против кашлица помагат срещу кашлица и болки в гърлото, а има таблетки против дрезгавост.

Съществуват и кортизонови спрейове без рецепта и антибиотици. Тези лекарства обаче трябва да се приемат само след консултация с лекар, в противен случай могат да се появят сериозни странични ефекти.