Lymphedema

дефиниция

Лимфедемата сама по себе си не е болест, а симптом на много други заболявания. Това е неактивна лимфна система. Лимфата вече не може да бъде напълно отстранена и се натрупва в тъканта. Лимфедемът е хроничен в засегнатата област.

Причините могат да бъдат заболявания, но също така и хирургични интервенции и малформации. Като превантивна мярка засегнатите могат да носят компресионни чорапи и трябва да избягват всичко, което води до образуване на лимфа.

Причините

Причините за лимфедема могат да бъдат използвани за разделяне на лимфедема в първична и вторична форма.

Първичната форма е много рядка и описва вродена форма, при която части от лимфните съдове не са създадени. Това включва също болестите на Милрой и Мейдж. Пълното отсъствие на лимфната система е несъвместимо с живота.

Вторичната форма описва всички други причини за лимфедем, които имат общо механично, придобити дренажно разстройство. Туморни заболявания на лимфната система или заобикалящата тъкан могат да бъдат пречка за дренажа. Механичните препятствия могат да възникнат и от наранявания или операции. Лимфедемът е особено често срещан, когато туморът е отстранен, тъй като често се отстраняват и части от лимфната система. Хроничните неактивни вени също могат да доведат до нарушен лимфен дренаж. Специална форма на лимфедема е елефантиаза, заболяване, причинено от паразити. Елефантиасът е тропическо заболяване и обикновено не се среща в Европа. Лимфедем може да се появи и заедно с други отоци.

Научете всичко по темата тук: Причини за оток.

Радиацията като възможна причина

Лимфните съдове могат да бъдат повредени от радиация като част от терапията с тумори. В повечето случаи това не е единствената причина за лимфедема.

Дренажните пътища вече могат да бъдат ограничени от самия тумор, така че излъчването е усилващ фактор. Хората, които имат болест на Ходжкин, са по-склонни да имат лимфедем от радиация.

Етапите на лимфедема

Етап 1

Лимфедемът може да бъде разделен на три до четири етапа, като стадий нула не показва симптоми.

Първият етап е напълно обратим оток, който се появява по време на физическо натоварване и обикновено се появява само следобед до вечер. Лимфедемът е много богат на протеин и все още мек. Засегнатите области могат да бъдат притиснати с пръсти и впечатленията остават за кратко видими.
Подвижността на ставите може да бъде ограничена и страдащите съобщават за сетивни нарушения и тъпота. Фибросклеротичните - белези и втвърдени - промени в тъканите обикновено все още не са налице или са локално ограничени.

Повишението през нощта може да накара подуването да отмине. В зависимост от причината са засегнати определени части на тялото. С ранната терапия може да се предотврати по-нататъшното развитие на лимфедема от първия етап до следващия етап. Хората, които открият тези симптоми, трябва да потърсят лекарска помощ, тъй като трябва да се търси причината.

Етап 2

Първоначално обратим лимфедем може да се промени в необратим, хроничен оток. Тъканът се променя фибросклеротично (втвърдена и белезна съединителна тъкан) и трайно. Освен това в засегнатата област на тялото започва ново образуване на мастна тъкан. Отокът вече не е мек и може да бъде изтласкан, но става твърд и твърд. Подуване поради възвишение вече не може да се наблюдава.
Ограничаването на движението на ставите се увеличава и чувствителността на кожата намалява. Кожата също е груба и напукана и може да бъде болезнена.

Лечението може само да облекчи симптомите и да не прекрати напълно лимфедема. Винаги има висок риск от рецидив. Увреждането на съединителната тъкан е необратимо. При липса на лечение и грижа за кожата, лимфедемът може да достигне стадия на елефантиазис да достигне. Най- елефантиазис описва клинична картина, която се характеризира с масивно подуване на части от тялото в резултат на лимфна задръстване.

Етап 3

Третият стадий на лимфедема обикновено се достига само ако терапията не се започне в ранните етапи. Третият стадий следователно се намира почти само в развиващите се страни и там той е главно следствие от паразитната болест елефантиазис (Това заболяване се причинява от масивно подуване на части от тялото в резултат на задръстване на лимфата).

Няколко литра лимфна течност се събират в тъканта, което прави нормалното движение невъзможно и обезобразява засегнатите части на тялото. На кожата също се наблюдават големи промени. Кожата върху засегнатата част на тялото е напукана и образуват мехури, белези, фистули и папиломатоза. В крайни случаи кожата става суха и сивкава и прилича на слонска кожа, което дава на сцената името си. Освен това има нарушения при зарастване на рани. Ако не се лекува, може да се развие лимфангиосарком, злокачествен тумор.

Както при много заболявания, прогнозата на лимфедема зависи силно от времето на диагнозата и началото на терапията. В по-късните етапи има само облекчаване на дългосрочните ефекти и болката.

Съпътстващите симптоми

Самият лимфедем всъщност не е болест, а симптом. Този симптом се проявява при много различни състояния и в зависимост от причината, другите симптоми също ще варират. При целия лимфедем ограничаването на движението е сериозен страничен ефект.

В случай на вродена малформация, лимфедемът често е съпроводен само от болка, кожни промени и локални нарушения на заздравяване на рани.
В случай на туморно заболяване, симптомите на самото туморно заболяване са на преден план. Това включва така наречените B симптоми, които се състоят от нощно изпотяване, треска и загуба на тегло. В зависимост от вида на оригиналния тумор, засегнатите страдат от слабост, нарушения на имунната система и болка

С болестта на паразитите елефантиазис лимфедемът в скротума може да доведе до безплодие. Преди да се развие действителният лимфедем, засегнатите развиват треска, алергични реакции и главоболие. В крайни случаи могат да се появят бактериални суперинфекции и отравяне на кръвта. Промените в тъканите също могат да се израждат и да причинят злокачествени тумори.

Болката в краката като съпътстващ симптом

Краката са най-често срещаната част от тялото, засегната от лимфедем. Много литри лимфна течност могат да се съберат в краката и да причинят силна болка поради натиска върху тъканта. Самото нарушение на дренажа, като тумор, също може да причини болка.
Болката може да причини или самия натиск, или кръвоносните съдове да се свият, което след това води до болка в засегнатия крак поради недостатъчното снабдяване с кислород. Точно като кръвоносните съдове, нервите също могат да бъдат пряко засегнати и стресирани от натиска. Освен това голямо количество лимфна течност означава и значителна тежест, която тялото трябва да носи.

Зоните на тялото, най-повредени от допълнително тегло, са коленните стави. Коленните стави се износват по-бързо, отколкото при здрав човек и означава допълнителна болка, особено при движение.
Освен това най-късно до третия етап пукнатините и обривите по кожата са болезнени и сухи. Тези кожни промени са постоянни. Болката в краката няма една причина, но е комбинация от много причини, които не трябва да се появяват при всеки засегнат човек.

Локализацията на отока

Лимфедем на крака

В зависимост от причината за лимфедема, краката често са първата област на тялото, която засегнатото лице забелязва. Причината за това е, че тялото трябва да работи срещу гравитацията в краката, за да транспортира лимфата, а също така и кръвта, бедна на кислород, обратно до сърцевината на тялото. Гравитацията е допълнителна пречка за действителната причина за лимфедема. Това обяснява и наблюдението на много засегнати хора, че отокът на краката на първия етап регресира, веднага щом засегнатият човек изправи краката си нагоре.

Особено в краката, причините за развитие като липсата на венозни клапи или клапи на лимфните съдове са основен рисков фактор, тъй като те обикновено противодействат на силата на гравитацията. Страдащите често изпитват силна болка в краката и развиват кожен дискомфорт в краката.

Лимфедема не е задължително да засегне и двата крака, тъй като причината, като свързан с авария, счупен лимфен съд, е едностранна. В случай на подути крака винаги трябва да се изяснява дали всъщност става въпрос за лимфедема или друг вид оток, тъй като недостатъчната функция на сърцето също води до оток, без да е необходимо това да е лимфа.

Научете повече за темата тук: Лимфна система.

Лимфедем на стъпалото

Лимфедемът, който засяга краката, почти винаги започва в подножието и стига до нарушение на дренажа. Така че, ако нарушението на оттока на лимфните съдове е в долната част на крака, лимфедемът засяга само крака трайно, докато нарушение на дренажа в слабините означава лимфедем в целия крак.Поради силата на гравитацията лимфната течност винаги се събира първо в подкожната мастна тъкан на стъпалото.

Следователно един вариант на изследване за диагностициране на лимфедем е подвижността на пръстите на краката. Това е ограничено в ранен стадий дори с лек лимфедем. Засегнатите хора имат затруднения при ходене и имат проблеми с носенето на нормални обувки. При около половината от засегнатите и двата крака са едематозни, тъй като причината е над съединението на двата дренажни маршрута. На първия етап отокът регресира, когато засегнатият човек изправи краката си.
Отокът се появява отново след упражнение. Стегнатото облекло и особено стегнатите колани на краката и стъпалата могат да увеличат образуването на отоци и следователно трябва да се избягват в случай на известен лимфедем. В случай на стъпалата и краката, ако стъпите от двете страни, винаги трябва да мислите за оток, причинен от сърцето, тъй като това обикновено започва в краката.

Прочетете повече за темата тук: Вода в краката.

Лимфедема на ръката

За разлика от краката, лимфедемът по ръцете почти винаги се среща само от едната страна. В краката дренажните пътища на лимфните съдове са свързани в багажника на тялото, докато ръцете имат свои собствени дренажни пътища. Ръцете също са ниски в повечето ситуации през деня и затова тялото трябва да движи лимфната течност срещу гравитацията.

Много вероятно е отокът на едната ръка да е лимфедем, тъй като отокът, свързан със сърцето, винаги се вижда първо в краката. В ръцете също отокът първоначално отшумява, когато ръката е вдигната. Честа причина за лимфедема на ръката е операцията за рак на гърдата. В повечето случаи се премахват и лимфните възли в областта на подмишниците, които също представляват станции за лимфен дренаж на ръцете. С тази операция лимфните пътища могат да бъдат трайно повредени и по този начин лимфедемът да се задейства.
В началото на заболяването лимфедемът може да бъде изследван чрез измерване на обиколката на ръката от двете страни. Като превантивна мярка пациентите с рак на гърдата не трябва да носят тесни дрехи след операцията, тъй като това е допълнителен рисков фактор.

Научете всичко по темата тук: Лимфедем на гърдата.

Лимфедем на гърдата

По принцип лимфедема може да се появи навсякъде в тялото. След операция за рак на гърдата, при която обикновено се отстраняват и / или облъчват лимфни възли, лимфедем може да се появи и в гърдите.

Появата на лимфедем в гърдите обаче е много по-рядко, отколкото в ръцете или краката. Често лек лимфедем в областта на гърдите също не се забелязва, тъй като размерът на гърдите също може да се увеличи с наддаването на тегло и не винаги е еднакъв от двете страни.

Лимфедем на лицето

Лимфедемът по лицето е много рядък, но все пак се случва. Причините варират от рак до вродени нарушения на дренажа.
За разлика от краката, отокът на лицето е по-силно изразен сутрин, отколкото вечер. Това е така, защото през деня гравитацията помага при отстраняването. Целта на лимфата са венозните кръвоносни съдове под ключицата и по този начин под лицето.

Най-големият проблем с лимфедема на лицето е социалното изключване и свързаната с него депресия.

Прочетете също темата: Ангиоедем.

Лимфедем в корема

Лимфедем може да се развие и в областта на корема. Въпреки това, тъй като има много различни причини за увеличаване на обема в корема, а също и за болка в корема, това често не се разпознава като лимфедем. За да бъдете в безопасност, трябва да се изключат други причини за увеличаване на обема.
Лимфедемът в корема е доста рядък, защото лимфните съдове там са големи и пътят до ъгъла на вената, дестинацията на лимфата, не е далеч. В повечето случаи са засегнати и краката, тъй като лимфата се връща назад и лимфните съдове в корема се хранят от тези в крака.

Лимфедем в областта на гениталиите, скротума

Точно както останалата част от тялото, лимфата може да се натрупа в скротума. Операциите в областта на слабините могат да наранят лимфните съдове и да причинят лимфедем.

Лимфедемът в тестиса също е типичен симптом на индуцирана от паразити елефантиазакоето обаче се среща повече в тропическите райони. Най- елефантиазис описва клинична картина, която се характеризира с масивно подуване на части от тялото в резултат на лимфна задръстване.
В Европа премахването на тумора в областта на гениталиите или слабините е по-вероятно да бъде причина за лимфедем. В крайни случаи в скротума могат да се събират много литри течност.

Прочетете и статията: Вода в тестиса.

Последиците от лимфедема

При липса на лечение лимфедемът може да има много дългосрочни ефекти. Кожата развива мехури и екземи, които постепенно заздравяват все по-малко. В стадия на елефантиаза кожата става кожена и сива. Налягането може също да повреди кръвоносните съдове и мускулите.

Натрупването на лимфата може да направи тялото много килограми по-тежко и в дългосрочен план да повреди ставите. Тъканната промяна се променя и в крайни случаи също може да произведе злокачествени тумори.

В резултат на това кожата се променя

В началото не могат да се видят повреди по кожата. От втория етап нататък се образуват мехури и обриви, които в някои случаи могат да се възпалят.
По-късно се появяват нарушения на заздравяването на рани и дори малки наранявания причиняват големи екземи.

При липса на лечение кожата може да достигне стадия на елефантиазис да достигне. Най- елефантиазис описва клинична картина, която се характеризира с масивно подуване на части от тялото в резултат на лимфна задръстване. Тогава кожата вече не може да заздравее на този етап. Ако бъде открита рано, грижата за кожата трябва да се провежда редовно и раните трябва да се проверяват редовно.

Повече информация по темата Нарушения за заздравяване на рани ще намерите тук.

Лечението

Лечението зависи от местоположението на отока, причината и стадия. Основната терапия е деконгезия. При ръчно оттичане на лимфата лимфната течност се премества в не претоварени участъци и по този начин може да се транспортира по-нататък по естествен начин. Това е възможно, защото между различните лимфни съдове съществуват малки връзки, така наречените анастомози, и целият път не е блокиран.

Следващата стъпка е да се предотврати повторното натрупване чрез прилагане на компресионни чорапи или компресионни превръзки върху засегнатите крайници. Физиотерапията и физическите упражнения могат да помогнат за поддържане на ставите гъвкави. Действителната причина за лимфедема не може да бъде лекувана. В по-късните етапи отокът често не може да бъде напълно отстранен.

В допълнение към лечението на самия оток е необходимо лечение и грижа за кожата. За това могат да се използват противовъзпалителни мехлеми и овлажнители. Те обаче трябва да са без аромат, тъй като вече увредената кожа често не понася това добре. Точната терапия трябва да бъде обсъдена с лекуващия лекар и да се проверява редовно от него.

Прочетете повече за темата тук: Лимфен дренаж.

Компресионните чорапи

След отстраняването на лимфата с ръчен или механичен лимфен дренаж, целта е да се продължи предотвратяването на отока. Компресионните чорапи например са подходящи за това, защото намаляват натрупването на лимфа.

Компресивните чорапи са медицински продукт и не трябва да се използват без консултация с лекар. Има различни дебелини и дължини на чорапите и в зависимост от вида на отока други чорапи са полезни. Също така е необходимо редовно да сменяте чорапите, тъй като здравината може да намалее.

Повече информация по темата Компресионни чорапи ще намерите тук.

Кои лекарства могат да помогнат?

В повечето случаи лекарствената терапия се използва само за поддържане на кожата. Има различни мехлеми за кожата, които подпомагат заздравяването и борбата с бактериите. Причинно-следственото лечение не е възможно.

Така наречените водни таблетки не помагат при лимфедем и дори могат да бъдат вредни, тъй като увеличават съдържанието на протеини в тъканта и влошават лимфния транспорт. Тези водни таблетки са полезни при оток, свързан със сърцето.

хомеопатия

Лимфедема е сериозно заболяване, което винаги трябва да бъде изяснено и лекувано от конвенционалната медицина. Без адекватно лечение, лимфедемът се развива в т.нар елефантиазис (масивно подуване на части от тялото поради натрупване на лимфа).

Хомеопатите препоръчват Lycopodium clavatum и Gingko Biloba. Това може да се приема в подкрепа. Чисто хомеопатичната терапия не се препоръчва.

Кои упражнения могат да помогнат?

С някои упражнения за движение и физиотерапия може да се подкрепи лимфният дренаж в тялото. Упражненията, плуването и колоезденето са полезни спортове.

С изключение на плуването, в тези спортове трябва да се носят предписаните компресионни чорапи. При плуване равномерното водно налягане отвън поддържа лимфния транспорт. Когато почивате, засегнатите участъци на тялото трябва да бъдат повишени. Класически масаж на зоните на тялото не се препоръчва, тъй като това стимулира производството на лимфа. Определени движения могат конкретно да подпомогнат отстраняването, но други упражнения също могат да имат вредно въздействие, поради което упражненията трябва да се научат като част от физиотерапията.

По принцип ходенето е по-добро от стоенето и също трябва да се избягва продължителното седене. Гимнастическите упражнения също насърчават кръвообращението и изграждането на мускули. Здравите мускули могат да увеличат транспорта на лимфата и венозната кръв, поради което това се нарича и мускулна помпа. Трябва да се избягват ски бягане или издръжливост на бягане с претоварване на краката. Това обаче не означава, че тези спортове трябва да бъдат елиминирани изцяло.

Научете повече за темата тук: Физиотерапия.

Може ли операцията да помогне?

Консервативната терапия на лимфедема може да бъде много стресираща за засегнатите и обикновено трябва да продължи цял живот.
Алтернатива може да бъде операция. Има различни подходи за възстановяване на лимфния дренаж. Две процедури имат за цел да създадат нови начини лимфната течност да трансплантира лимфната тъкан от здрави зони на тялото. Трансплантираната тъкан образува пресни лимфни съдове на новото място. Тази система се нарича лимфолимфатна анастомоза.
Друг метод, който насочва лимфната течност директно във вените, се нарича лимфо-венозна анастомоза.

Друга възможност, която работи само с лимфни съдове, които са били стеснени от радиация и хирургическа намеса, е да се премахне разрушителната тъкан на белега. Последният хирургичен вариант е отстраняване на тъканите. Това не е лечебна терапия, а само облекчение, тъй като има по-малко пространство за течност в по-малко тъкан. Тази резекция позволява компресионните терапии да работят отново по-добре. Хирургията винаги е свързана с рискове и следователно трябва да бъде последната възможност

Кой лекар лекува лимфедем?

Лимфедема е заболяване, при което в лечението участват много различни лекари. Първите симптоми често се забелязват от семейния лекар на съответния човек. След онкологични операции лекуващите онколози могат също така да диагностицират лимфедем при последващи прегледи.

Лечението частично се провежда в специализирани клиники по лимфология и от семейния лекар. Когато се добави операция, се извиква хирург. В случай на елефантиаза, причинена от паразити, може да се наложи специалист по тропическа медицина.

Профилактика на лимфедема

Така наречената първична профилактика включва всички мерки, които могат да бъдат предприети за пряко предотвратяване на лимфедем. Те включват отказване от никотин и отслабване, ако имате много наднормено тегло. Редовните упражнения също насърчават транспорта на лимфната течност. След операция в слабините не трябва да се носят тесни колани, а физиотерапията също е полезна след операция на рак на гърдата.

Вторичните профилактични мерки се отнасят до мерки за предотвратяване на рецидив и образуване на нов оток след терапията. Това включва носене на компресионни чорапи или компресионни превръзки. Определена гимнастика и плуване също могат да подобрят лимфния транспорт. Трябва да се избягва плътното облекло.
Засегнатите области на тялото трябва да бъдат защитени от прегряване и студ. Температурата на водата при душ или къпане трябва да е хладка. Травмите и ухапванията от насекоми също трябва да се предотвратяват, тъй като и двете увеличават образуването на лимфна течност. Грижата за кожата не трябва да съдържа парфюми, тъй като всякакви алергични реакции също могат да доведат до увеличаване на образуването на лимфа.

Може ли лимфедемът да бъде излекуван?

Причината за лимфедема не може да бъде отстранена и следователно всъщност няма лечение. Въпреки това, симптомите могат почти напълно да изчезнат, ако се диагностицират рано и веднага се започне лечение. "
Профилактичните мерки, като носене на компресионни чорапи, често трябва да се поддържат цял ​​живот. В някои случаи хирургическите мерки могат да ограничат по-нататъшното лечение.

Засегнатите обаче трябва да предприемат определени предпазни мерки. Трябва да се избягват дълги периоди на стоене и дълги пътувания с кола и някои спортове могат да имат защитен ефект. От втория етап нататък обикновено елиминирането на отока вече не е възможно. Особено на третия етап елефантиазис (масивно подуване на части от тялото в резултат на задръстване на лимфата) силно увредената кожа и околните тъкани вече не могат да се лекуват.

Разлика с липедема

В началото на заболяването лимфедемът и липедема са много сходни. И двете водят до увеличаване на обема в определени области на тялото. Лимфедема може да се появи по цялото тяло, докато липедема се среща в почти всички случаи в краката.

Лимфедема засяга както мъжете, така и жените, но липедема почти само жени. В повечето случаи засегнатите мъже имат хормонални нарушения. Докато причината за лимфедема обикновено е механична, подозира се, че липедемата е хормонална. Това предположение съществува, тъй като липедема обикновено се появява след хормонални промени, като менопаузата.

Липедемата е патологична, структурна промяна в подкожната мастна тъкан, която след това има тенденция да натрупва повече течност. В първия етап на лимфедема отокът е мек и може да бъде изтласкан. Липедемата не може да бъде изтласкана от самото начало. Лимфедемът може да се прояви асиметрично само на един крак или ръка, докато липедема винаги е симетричен. Генетично предразположение се наблюдава и при липедем.

Научете всичко по темата тук: Липедем.

Мога ли да използвам сауната с лимфедем?

Засегнатите области на тялото трябва да бъдат защитени от температурни колебания и особено от прегряване, тъй като това увеличава образуването на лимфна течност и затруднява нейното отстраняване. Затова съветваме да не ходите на сауна. Получените температури в сауна биха увеличили лимфедема.