Вирус на хепатит С

Определение - Какво е вирусът на хепатит С?

Вирусът на хепатит С принадлежи към групата на Flaviviridae и е така нареченият РНК вирус. Задейства възпаление на чернодробната тъкан (хепатит).
Има различни генотипове на вируса на хепатит С с различен генетичен материал. Определянето на генотипа е важно за лечението. Ако не се лекува, хепатит С бързо и често става постоянно възпаление на черния дроб, с увреждане на чернодробната тъкан. Рискът от цироза на черния дроб и карцином на чернодробните клетки значително се увеличава. Около 70 милиона души по света са постоянно заразени с вируса, като разпространението му е особено поразително в африканските страни, Близкия Изток и Източна Азия. В Германия около 0,3% са заразени с хепатит С. В момента хората са единственият известен домакин.

Какви видове има?

Вирусът на хепатит С (HCV) е така нареченият РНК вирус.
За сравнение човешкият геном се съхранява в ДНК. За протеиновата биосинтеза например ДНК първо трябва да бъде транскрибирана в РНК, за да могат да се образуват нови протеини. Има 6 различни генотипа (1-6) за патогена на хепатит С поради високата степен на мутация. Това означава, че генетичният материал на съответните видове е различен. Тези генотипове от своя страна са разделени на различни подтипове (a, b, c ...) и досега са идентифицирани над 80 подтипа. Доказано е, че генотипите или подтиповете се различават в около една трета от генетичния си състав.
Разпределението на генотипите е поразително географско. Генотипите 1-3 се срещат главно в Европа и САЩ, като тип 1 е най-разпространен в Европа. За съжаление беше установено, че този тип 1 реагира по-лошо от останалите на терапията. Освен това могат да се появят и така наречените квазивидове на вируса на хепатит С, които се различават само малко от генетичния материал. Възстановена инфекция с друг вид HCV е възможна след излекуване на хепатит С поради различните генотипове и подтипове.

Прочетете повече по темата: Хепатит С.

Как се разпространява вирусът?

Вирусът може да се предава по различни пътища на инфекция. В почти половината от случаите обаче източникът или пътят на инфекцията е неизвестен.
Основният път на предаване на вируса обаче е парентерален (т.е. непосредствено през храносмилателния или стомашно-чревния тракт). Това често се случва чрез така нареченото „споделяне на игли“ сред наркоманите. Тъй като вирусите попадат директно в кръвта, инфекция е по-вероятна. Вирусът може да се предава и при така наречените наранявания с игли, които засягат особено медицинския персонал. Това води до нараняване с игла, която преди е била при пациента (например при вземане на кръв).
Може да се предава и чрез заразени игли при пробиване или татуиране. В развиващите се страни рискът от предаване чрез кръвни резерви, в които кръвта все още не се тества последователно поради високите разходи, е много по-висок. От друга страна, вирусът може да бъде предаден "вертикално". Това означава, че заразената майка ще предаде вируса на детето. Вероятността от инфекция зависи от вирусното натоварване в кръвта на майката. В Германия вертикалната инфекция се среща в около 1-6% от случаите.
Сексуалното предаване на вируса на хепатит С играе донякъде подчинена роля. Отворените рани в областта на гениталиите и устата също водят до повишен риск от инфекция.

Какво означава вирусното натоварване?

Вирусният товар или „вирусното натоварване“ описва с прости думи количеството на вируса. Той определя количествено колко вирусни частици са в кръвта на заразен пациент. Вирусният товар на вируса на хепатит С се измерва с PCR (полимеразна верижна реакция, директно откриване на вируса), при което се определя броят на HCV РНК и се свързва с количеството на вирусите.

РНК на вируса на хепатит С обикновено може да бъде открит 1 до 2 седмици след заразяването. Но вирусното натоварване се определя не само за да се установи дали е настъпила инфекция, но и да контролира терапията и хода на заболяването и да определи колко инфекциозен е пациентът.

Ниско вирусно натоварване в началото на заболяването може да говори за по-кратка продължителност на терапията. В допълнение, спадът на HCV-РНК в кръвта по време на терапията е индикация за терапевтичен успех.

Ако 6 седмици след края на терапията HCV-РНК вече не се открива, това показва, че терапията е била успешна и че хепатит С. е заздравял. Нивото на вирусното натоварване обаче не корелира с тежестта на увреждането на чернодробните клетки.

Може да се интересувате също: Тест за хепатит С

Какви ефекти има вирусното натоварване върху риска от инфекция?

За разлика от увреждането на чернодробните клетки, HCV вирусното натоварване корелира с заразността или риска от инфекция. Това означава, че колкото по-голямо е вирусното натоварване в кръвта, толкова по-голяма е вероятността вирусът да бъде предаден в околната среда. Обратно, рискът от инфекция ще намалее, ако вирусното натоварване бъде намалено. Комбинираната инфекция с ХИВ обикновено е свързана с повишено вирусно натоварване на вируса на хепатит С и по този начин може да увеличи риска от инфекция.

Прочетете повече по темата: Път на предаване и заразяване с хепатит С

Колко време е оцеляването на вируса на хепатит С?

Извън тялото вирусите на хепатит С остават инфекциозни за сравнително дълго време.
Оцеляемостта на вируса обаче зависи и от повърхността или средата, на която се намира патогенът на хепатит С. В допълнение, околната температура е определяща за времето на оцеляване. Доказано е, че вирусът на хепатит С има много дълго време на оцеляване и инфекциозност - в някои случаи до повече от 60 дни - с достатъчен обем на кръвта (например в спринцовки) и по-хладни температури като 4 ° С. Инфекциозността обаче вече значително намалява след един ден и следователно инфекцията става все по-малко вероятна.

Прочетете повече по темата: Ваксинация срещу хепатит С