Вътрешна Медицина

Терапевтични сърдечни аритмии

Общи принципи на терапията

При лечение Сърдечни аритмии каузалната терапия идва на първо място. Заболявания на сърдечната аритмия ли са на сърце или метаболитни нарушения (напр. Базедовата болест), прави се опит за първо лечение с тях.

Често те образуват Сърдечни аритмии после обратно. Не е възможно да се лекува основното нарушение на сърдечния ритъм (например, ако Сърдечен удар е оставил трайно увреждане на сърдечния мускул) или ако сърдечната аритмия продължава, въпреки лечението на основното заболяване, се прилага симптоматична терапия (лечение на симптомите).
При симптоматичната терапия на сърдечните аритмии се прави разлика между общи мерки като Седативни средства, кислород и евентуална почивка в леглото от директна антиаритмична терапия, която се опира на три стълба:

медицинска терапия
Електротерапия, напр. пейсмейкър
Кардиохирургия

Лекарствена терапия с антиаритмични средства

Лекарства срещу Сърдечни аритмии се използват, често имат много сложни начини на действие, включително върху възбудимостта на сърцето, върху Сърдечен ритъм и други електрофизиологични свойства на сърцето. Трябва да се реши индивидуално за всеки пациент кое лекарство е най-подходящо по отношение на заболяването му.
Следователно следващият списък дава преглед на отделните класове антиаритмици Вон УИЛИАМС и също така посочва основните индикации, т.е. области на приложение, без да навлиза в отделните ефекти и странични ефекти, за да не се обърка.

Блокери на натриевите канали от клас I

а) хинидин, аймалин
б) лидокаин
в) пропафенон

Работна зона: най-вече в остър Вентрикуларна аритмия

Проблемът с антиаритмиците от клас I е, че при определени условия те от своя страна могат да доведат до аритмии, въпреки че се използват срещу тях. Следователно те трябва да се използват само след внимателна оценка на риска и ползата.

Бета блокери клас II

например Бизопролол, Метопролол

Работна зона: Тахикардия, състояние след Сърдечен удар

В допълнение към директното лечение на сърдечни аритмии, бета блокерите служат и за лечение на основните заболявания, които водят до аритмии, като напр. от CHD (Заболяване на коронарната артерия)

Блокери на калиеви канали от клас III

например Амидарон или Соталол

зона на работа: Вентрикуларна аритмия и предсърдно мъждене

Блокери на калциевите канали от клас IV

Работна зона: Предсърдно мъждене

Прочетете повече по тази тема на: Лекарства за нередовен пулс

Електротерапия

Електротерапията на сърдечните аритмии включва използването на пейсмейкър системи. От друга страна, това включва също дефибрилация и високочестотна аблация на тока

пейсмейкър

А пейсмейкър или пейсмейкър (PM) (Английски „Пейсмейкърът“) е медицинско електрическо устройство, което определя сърдечната честота, когато сърдечният пулс е твърде бавен, т.е. брадикардия, може да ускори. Междувременно обаче се използват и устройства, които са имплантирани като антитахикардични системи и функционират като вграден дефибрилатор.
Освен това има системи, които комбинират и двата режима на работа, т.е. могат да се намесят в сърдечния ритъм, когато сърдечният пулс е твърде бърз или твърде бавен. Има писмен код за пейсмейкъри, ден NBG код:
Освен всичко друго, тя предоставя информация за местоположение, the Режим на работа и на Скоростна адаптация, Използват се различни видове сензори, напр. определя се минутният обем на пациента (обем и брой вдишвания в минута, тази стойност корелира с физическото натоварване и по този начин с необходимия пулс).

Необходимата сърдечна честота, изчислена от сензора, се сравнява с действителната честота, която се генерира от вградена ЕКГ се измерва, сравнява. Под или над действителната честота (Сърдечни аритмии) Изчисленият физиологичен диапазон на сърдечната честота, пейсмейкърът излъчва малки електрически удари и по този начин може да повлияе на честотата. В допълнение към дихателния минутен обем, съвременните пейсмейкър системи измерват и много други стойности, за да постигнат възможно най-точното коригиране на изчислената стойност.

дефибрилация

Най- дефибрилация идва напр. за използване при камерно трептене и камерна фибрилация.
Целта на дефибрилацията е да върне некоординираните работни клетки на стимулиращата система на сърцето в хармония и ритъма на Синусов възел (пейсмейкър с естествен пулс).

Забележка: функция на дефибрилатор

Процесът може да се илюстрира с образа на оркестър. При камерно мъждене отделните клетки на стимулиращата система играят диво и бързо. Синусовият възел като проводник вече не се чува. Дефибрилаторът като главен проводник Сърдечни аритмии заглушава всички клетки наведнъж с постоянен ток. Сега синусовият възел може да поеме отново и да настрои часовник.

Високочестотна токова аблация

При високочестотна аблация нежеланата тъкан се склерозира и аблира с помощта на високи токови дози. За тази цел предварително се извършва така нареченото сърдечно картографиране, т.е. На компютъра се генерира "карта" на сърцето, за да се запише точното местоположение на клетките, които са в центъра на аритмията, така че "винаги играйте между тях" (вижте бележката за дефибрилатора).

Тази минимално инвазивна процедура сега се използва при много различни форми на аритмия, напр. при синдром на WPW или предсърдна реентриентна тахикардия.