pH в слюнката

Въведение

Стойността на pH е мярка за това колко кисела или основна е течност или вещество. PH от 7 се нарича неутрално вещество. Стойности под 7 са киселинни течности, а стойностите над 7 са основни течности. Тъй като слюнката се състои от различни компоненти и се произвежда от различни жлези, нейната pH стойност може да варира в зависимост от нейния състав.

Какво е нормалното pH в слюнката?

Слюнката в устата ни се състои от над 99% вода и се произвежда от различни слюнчени жлези в областта на гърлото и устата. Това включва, наред с други паротидната жлеза (Паротидна жлеза), подязичната жлеза (Сублингвална жлеза) и субмаксиларната жлеза (Субмандибуларна жлеза). Всяка от тези жлези се отваря в устата с един или повече канали. Те произвеждат слюнката, която е важна за навлажняване на храната ни, за да можем да я погълнем по-добре. За тази цел слюнката съдържа муцини, а има и храносмилателни ензими като алфа-амилаза. Започва да усвоява въглехидратите в устата. лизозим е бактерицид от слюнката, която директно се бори с бактериите в устната кухина. Друг компонент на слюнката е бикарбонатът. Създава леко алкална среда, така е алфа-амилаза особено активен и зъбният емайл е защитен. Обикновено слюнката има рН стойност, която е относително неутрална (варира между 6,5 и 7,2 в зависимост от секрецията на слюнка).

Променя ли се стойността на pH в слюнката през деня?

Тъй като рН на слюнката се влияе от приема на храна, не е чудно, че той се колебае в течение на един ден. Ето как е сутрин преди закуска, защото не сте яли дълго време за една нощ. След всяко хранене изведнъж се отделя повече слюнка и тя става по-алкална. Ако потокът от слюнка се изключи отново след хранене и новата слюнка замести старата, стойността на pH отново спада.

В днешно време обикновено сме склонни да ядем кисела храна (например чрез плодови сокове или други подобни), така че е предимство, че основната слюнка може да балансира стойността на pH в устата. В допълнение, колебанието на pH зависи от това какво съдържа яденето. Диета, богата на въглехидрати (особено захар) е по-вероятно да доведе до кисела среда в устата, отколкото богата на протеини диета. Така че предизвиква по-големи колебания през деня.

Какво повишава pH?

Стойността на pH в слюнката отразява киселинно-алкалния баланс в цялото тяло. Ако стойността на pH е твърде висока, това показва алкален метаболизъм. Тогава човек говори за така наречената алкалоза. Това може да бъде причинено метаболитно (т.е. от метаболизма) или респираторно (т.е. чрез дишане). Метаболитната алкалоза възниква, когато повръщате често. Защото тогава тялото губи големи количества стомашна киселина. Това означава, че има повече основи в организма като цяло и стойността на pH се увеличава. Това хронично повръщане може напр. възникват в хода на булимия. Други причини за метаболитна алкалоза могат да включват стомашно напояване, диуретична терапия (водни таблетки) или а Хипоалбуминемия (твърде малко албумин в кръвта) с чернодробна недостатъчност или други заболявания.

Дихателната алкалоза се причинява от хипервентилация. Ускореното дишане кара тялото да отделя повече CO2. Тъй като CO2 действа като киселина в кръвта, неговото отсъствие води до алкален метаболизъм. Причини за понижено налягане на CO2 в кръвта също могат да бъдат: надморска височина, белодробна фиброза, рестриктивни белодробни заболявания и някои сърдечни дефекти.

Какви са дългосрочните последици от pH, който е твърде висок?

Високата активност на слюнчените жлези се придружава от повишена pH стойност на слюнката. Това може напр. възникват, когато човек постоянно поглъща храна. Тогава слюнчените жлези стават по-активни и произвеждат повече слюнка по-бързо и повече, така че pH се повишава. Обикновено това не е проблем, тъй като повишената активност на жлезите не трае дълго. Малко по-високо рН дори предпазва от кариес. Ако обаче стойността на pH постоянно се повишава, това може да повреди и зъбите. Освен това храносмилателните ензими в слюнката вече не могат да работят ефективно, ако стойностите се отклоняват твърде много. Друга причина за повишено слюноотделяне може да бъде хроничното повръщане, свързано с булимия. Тялото се опитва да балансира киселинното pH на стомашния сок, за да защити зъбите.

Какво понижава pH?

Ако ядете храна преди измерване на pH (особено под формата на въглехидрати, например захар) и устата не е почистена (Бактериите могат да причинят кисела среда), стойностите могат да бъдат фалшифицирани в киселина. Въпреки това стойността на pH в организма може да се увеличи и по други причини, като в този случай човек говори за ацидоза. Това също може да бъде причинено от метаболизма (от метаболизма) или от дишането (от дишането). Метаболитната ацидоза може да се появи при слабо контролирани диабетици. Кръвта им съдържа повече кетонови тела (киселинни), което се нарича кетоацидоза.

Консумацията на алкохол и дългите периоди на глад (тогава в кръвта има повече кетонови тела) са допълнителни причини. Много спорт може да доведе до лактатна ацидоза в краткосрочен план (лактат = млечна киселина). При хронична диария се губи твърде много бикарбонат и се появява и ацидоза.

Ацидозата при хиповентилация е свързана с дишането, т.е. когато се издиша твърде малко CO2. Това може напр. при обструктивни белодробни заболявания като бронхиална астма или бронхит.

Какви са дългосрочните последици от pH, който е твърде нисък?

При диета, богата на въглехидрати, бактериите в устната флора произвеждат много киселини. Те могат да се вграждат в свои собствени продукти за разграждане и заедно с тях образуват биофилм върху зъбите, a паметна плоча, Създава се все повече киселина, която сега деминерализира зъба. Ако бактериите се лишат от храната си за кратък период от време, зъбът често може да се регенерира. Ако това не се случи, напр. Поради постоянната консумация на въглехидрати и лошата орална хигиена, деминерализацията продължава да напредва. Последствията са дупки в зъбите и кариес.

Има ли оптимално pH?

Стойността на pH в слюнката трябва да бъде леко основна, т.е. около 7-8. От рН 6,7 започва деминерализацията на зъбите и от 5,5 дори зъбният емайл се атакува. Когато се консумира захар, pH се понижава от киселината, която бактериите произвеждат. Ако сега имате доста основна слюнка като начална стойност, pH не се премества толкова бързо в критично кисели граници и може да се регенерира по-бързо след хранене.

Кръвта има оптимална стойност на рН между 7,35 и 7,45. Важно е pH на кръвта да се поддържа постоянен в тесни граници. Много ензими могат да работят достатъчно добре само в много специфична стойност на pH, за да поддържат метаболизма. За да се поддържа рН стойността между 7,35 и 7,45, в кръвта има различни буферни системи, които могат да компенсират прекалено много киселини или основи (фосфатен буфер, бикарбонатен буфер, хемоглобинов буфер). Ако тези буфери се провалят, променената стойност на pH се отразява и в слюнката.

Как можете да измерите стойността на pH в слюнката?

Ако искате да измерите стойността на pH в слюнката, например да заключите, че тялото е свръхкисело, трябва да спазвате няколко правила. PH на слюнката зависи до голяма степен от това колко активно слюнчените жлези отделят секрет. Следователно стимулирането на жлезите (например, яденето на храна малко преди измерването) би фалшифицирало резултата от измерването. Колкото по-активни са жлезите, толкова по-основна става слюнката. Това се дължи на факта, че с по-бърз поток на слюнка има по-малко време за реабсорбция на натриеви йони от първоначално плазмо-изотоничната слюнка в каналите на жлезите. Ето защо е важно да не ядете или пиете нищо около два часа преди измерването. Трезвата рН стойност на слюнката може след това да бъде свързана с рН стойността, напр. на тънките черва.

За да измервате сами стойността на pH, можете да си купите pH тест ленти. След това трябва да навлажните тест лентата с малко слюнка, напр. от езика. След това изплакнете устата си с лимонов сок и след това измерете стойността на pH с нова тест лента. За по-добри резултати от теста, измерването трябва да се повтори няколко пъти за две минути (без ново изплакване на лимон).

Колко бързо се повишава стойността на pH (т.е. става по-основна) е показател за това колко добра е буферната функция на кръвта. Ако кръвта се буферира добре, тя може да компенсира отклоняващите се стойности на рН (например поради лимонена киселина). Колкото по-бързо стойността на pH се повишава отново след изплакване с лимонов сок (т.е. става по-основен), толкова по-добре. Капацитетът на буфера е лош, ако стойността на pH все още е под 7,0 след 10 минути (трябва да е насочено рН 8,0).