Ето как можете да тествате за хистаминова непоносимост

Ето как можете да тествате за хистаминова непоносимост

Тестването на непоносимост към хистамин се извършва поетапно.
Тенденцията е към неинвазивна и клинична диагностика на хистаминова непоносимост. Това включва водене на дневник на симптомите и диета с нисък хистамин. Диагнозата може да бъде поставена с тези две мерки, възможно в комбинация с тест за провокация.

По-сложните тестове като кръв или изследване на урина вече имат само маловажно значение.

Тези тестове са там

Тестването на непоносимост към хистамин се извършва до голяма степен клинично.

Първата стъпка е подробна консултация с лекар, по време на която са изключени и други възможни диагнози. Това е последвано от водене на дневник на симптомите за няколко седмици. През това време човек не трябва съзнателно да избягва определени храни, за да не получи изкривени резултати.

На третата стъпка обикновено започвате така наречената елиминационна диета. Съзнателно и със съветите на лекар избягвате богати на хистамин храни и алкохол. През това време дневникът на симптомите ще продължи да се води, за да може да възприема промените. В най-добрия случай диетата трябва да се спазва в продължение на 2-4 седмици. Ако симптомите се подобрят, е вероятно да се диагностицира непоносимост към хистамин.

В допълнение, тест за провокация може да се извърши при контролирани условия.

Няколко течности се дават за пиене като част от този тест. Някои от тези течности съдържат хистамин. В най-добрия случай нито пациентът, нито проверяващият знаят кои течности съдържат хистамин и кои не (принцип на двойно сляпо).
Непоносимостта към хистамин може да се диагностицира и чрез тестване на кръвни проби. За да направите това, първата стъпка е да се определи активността на диамин оксидаза (DAO) и общото съдържание на хистамин в кръвта.
Ако тези тестове не дадат ясни резултати, допълнителна информация може да бъде получена на втори етап, използвайки молекулярно-генетични методи. Възможно е също да се изследва урината или изпражненията. И двата теста обаче не са много информативни и затова рядко се използват.

Прочетете повече по темата на:

  • Симптоми на непоносимост към хистамин
  • алергии

Този лекар тества

Непоносимостта към хистамин обикновено се провежда от общопрактикуващ лекар или алерголог.

В този контекст лекарят също взема решение дали диагнозата се поставя чрез убоден тест или чрез кръвна проба. За кръвния тест лекарят трябва да работи с лаборатория, която може да изследва адекватно пробите за ензимите за преработка на хистамин и съдържанието на хистамин в кръвта.

Колко полезни са онлайн тестовете?

В интернет са налични голям брой тестове за диагностициране на хистаминова непоносимост. Те включват, например, въпросници, които се предлагат като самостоятелни тестове.
Тези въпросници могат да се използват като ръководство, но трябва да имате предвид следното:

  • Симптомите на хистаминова непоносимост са подобни на симптомите на други медицински състояния.
  • С твърд въпросник едва ли е възможно да се хвърли светлина върху нюансите, които обаче са особено важни, за да може да се изключат други диагнози.
  • Такъв въпросник не замества посещение при лекаря, който може да даде квалифицирани изявления за причината за оплакванията в интерактивен разговор и неговия опит.

Освен това се предлагат онлайн комплекти, с които можете да тествате директно вкъщи с малка проба кръв или урина дали имате непоносимост или не. Тези комплекти понякога се предлагат от съмнителни доставчици и следователно не трябва да заменят посещение при лекаря.

От една страна, изявлението на кръвни или уринарни тестове е противоречиво така или иначе и хората са склонни да се дистанцират от него. От друга страна е спорно дали една малка капка кръв или урина е достатъчна за извършване на цялостна ензимна диагностика.

В обобщение може да се каже, че онлайн тестовете не са наистина полезни и не трябва да заменят посещение при лекаря.

Какви тестове има от аптеката?

Аптеките, които предлагат тестове за непоносимост към хистамин, са доста нетипични.

Най-много те могат да продават тестове за кръв или урина, които могат да се получат и в Интернет. Тези тестове не се препоръчват.

Аптеката дори не е необходима във фазата на диагностика, тъй като най-важните стъпки са воденето на дневник за хранене и симптоми и диета с ниско хистамин.
Фармацевт, подобно на лекаря, разбира се, може да ви даде съвети и да ви подкрепи при промяна на диетата ви.

Разходи за тест

Ако тестовете са показани за хистаминова непоносимост, т.е. ако те са оправдани, лекарят може да уреди това със законно здравно осигуряване или с частен лекар.

Често не е необходима инвазивна диагностика, за да се постави диагнозата хистаминова непоносимост, така че да се правят само консултантски разходи, които също се покриват от здравната застраховка.
Тестовете за кръв или урина в интернет могат да бъдат много променливи в цената. Има тестове от около 30 евро, но няма ограничение за разходите онлайн.

Prick тест

При теста за убождане малко количество хистамин се инжектира между слоевете на кожата.

След първоначален кратък период на изчакване кожата се изследва и се оценява кожната реакция. Кожна реакция със зачервяване и петна към хистамин е напълно нормална и затова хистаминът се използва и като положителен контрол при други тестове за убождане на алергия.
За да получите информация за хистаминова непоносимост, изчакайте още 50 минути след развитието на кожната реакция. Ако дотогава колелото не се е променило, може да се предположи, че разграждането на хистамина е по-бавно.

Тестът за убождане обаче не предоставя никаква информация за това как пациентът преработва хистамина, приеман орално, т.е. през устата. Въпреки това, тъй като по-голямата част от хистаминовата непоносимост са орална непоносимост, тестът за убождане не е много информативен.

Тази тема може да ви интересува: Хранителна алергия

Тестване в кръвта

Хистаминът се разгражда от два ензима. От една страна от диамин оксидаза (DAO) и от хистамин-N-метилтрансфераза (HNMT).

Активността на DAO може да бъде измерена в кръвта, както и нивото на хистамина. Ако активността на DAO се намали, може да се заключи, че има непоносимост към хистамин.

Има и случаи, когато активността на DAO е нормална, но има излишък от хистамин в кръвта. Такъв може да бъде случаят със сенна хрема например.
Активността на HNMT не може да бъде измерена в кръвта. За да се открие нарушение на този ензим, човек трябва да извърши молекулярно генетична диагноза, която надхвърля обикновен кръвен тест.
Кръвните тестове играят само второстепенна роля в хистаминовата непоносимост. От друга страна, ако сте на успешна диета с ниско хистамин, все пак има смисъл да определите както витамин В6, така и мед в кръвта. Тези две вещества са важни за работата на DAO. Недостигът също може да бъде причина за хистаминова непоносимост.

Тестване в урината

Метилхистаминът може да бъде измерен в урината. Съдържанието на метилхистамин зависи не само от консумираното съдържание на хистамин, но и се влияе от богата на протеини храна.
Това означава, че повишено ниво на метилхистамин може да присъства в урината, дори ако диетата е била с ниско съдържание на хистамин, но с високо съдържание на протеини.

От това може да се заключи, че тестът за урина почти не играе роля в диагнозата на хистаминова непоносимост и че резултатите от нея трябва да бъдат поставени под съмнение.