Антибиотична терапия при хламидия

Въведение

Хламидиите са бактерии, които могат да причинят различни клинични картини. Те засягат лигавиците на уретрата и матката. Ако не се лекуват, те могат да причинят сериозни усложнения, като възпаление на тестисите или матката и безплодие. Бременността може дори да доведе до преждевременно раждане. Хламидията също може да засегне лигавиците на дихателните пътища и да причини пневмония.

Поради потенциалните усложнения, правилното лечение с антибиотици е ключов елемент.

Тези антибиотици се използват

Хламидиите са облигатни бактерии, които живеят вътреклетъчно. Това означава, че те могат да оцелеят само в една клетка гостоприемник, тъй като нямат собствен метаболизъм. Така те се срещат само вътре в други клетки. Поради тази причина не всички антибиотици са ефективни. Антибиотиците, които могат успешно да се борят с хламидията, включват:

• Doxycycline
• Азитромицин
• Ciprofloxacin
• Амоксицилин

Научете всичко по темата тук: Лечение на хламидиална инфекция.

Ето колко време трябва да приемам антибиотиците

Хламидията може да причини различни заболявания в зависимост от подгрупата. Трите най-важни клинични картини са инфекции в окото, в дихателните пътища и в областта на гениталиите. Продължителността на терапията се различава в зависимост от ситуацията.

Ако дихателните пътища са болни, антибиотикът трябва да се приема поне 10 дни, обикновено дори по-дълго (приблизително 20 дни). В случай на инфекция в областта на гениталиите продължителността обикновено е по-кратка. В този случай антибиотикът трябва да се приема поне 7 дни.

Това е колко дълго симптомите продължават след антибиотичната терапия

Продължителността на антибиотичната терапия зависи от момента, в който е поставена диагнозата хламидиална инфекция. Разрешаването на симптомите от своя страна зависи от продължителността на антибиотичната терапия.

При инфекция, която беше разпозната незабавно, симптомите трябва да отшумят след 7-10 дни. В случай на дългосрочни инфекции това не може да се каже отвсякъде.

Ето колко дълго съм заразен след антибиотична терапия

Няма общ отговор на този въпрос, тъй като времето, в което се поставя диагнозата е особено важно. Дългосрочните инфекции са трудни за лечение и бактериите могат да отнемат повече време, за да бъдат премахнати.

В случай на инфекция, която е била открита своевременно, препоръчително е да не правите полов акт или да използвате презерватив 7-10 дни след терапията.

Какво да направите, ако антибиотиците не помогнат

Ако антибиотикът не помогне, може да има редица причини. Възможно е хламидиалният щам да е устойчив на антибиотиците, които се приемат по това време. За да изясните това, можете да направите така наречената антибиограма. След това този тест показва кои антибиотици са чувствителни - т.е. показват ефект. След това терапията може да бъде променена.

Друга причина може да бъде продължителността на инфекцията. Ако инфекцията е от дълго време и не е лекувана, антибиотикът трябва да се приема по-дълго от обикновено. В този случай човек трябва да бъде търпелив и да продължи терапията. Ако е необходимо, може да се направи антибиограма, за да се премахнат всякакви съмнения.

Има ли антибиотици без рецепта?

Антибиотиците не се предлагат без рецепта. Причината за това е нарастващата антибиотична резистентност на различни бактериални щамове. Резистентността възникна от неправилна и прекомерна употреба на антибиотици. За да се предотврати това, антибиотиците не се предлагат в целия ЕС без рецепта. Винаги трябва да видите лекар, който ще ви предпише правилния антибиотик след изпита.

Различните антибиотици

Доксициклинът

Доксициклинът е антибиотик, който принадлежи към групата на тетрациклините. Той е антибиотик с широк спектър на действие и може да се използва както при грам-положителни, така и към грам-отрицателни и безклетъчни бактерии. Клиничните картини, които могат да се лекуват с него, включват респираторни инфекции, синусови инфекции, отит и инфекции в областта на гениталиите. Ефектът се основава на инхибиране на протеиновия синтез. В резултат на това бактериите вече не могат да се размножават (т. Нар. Бактериостатичен ефект) и умират.

Възможните странични ефекти са дразнене на лигавицата на устата и гърлото. Свързано с това може да се появи гадене и повръщане. Може да се появи и алергична реакция. Взаимодействията с други лекарства също са възможни и трябва да се проверят предварително от лекуващия лекар.

Пациентите с тежко увреждане на черния дроб не трябва да приемат доксициклин. Бременните жени също трябва да се въздържат от приемането му от 16-та седмица на бременността, в противен случай могат да се развият нарушения в развитието при нероденото дете. Същото важи и за кърменето, употребата не се препоръчва.

Можете да намерите повече информация по тази тема тук: Доксициклинът.

Ципрофлоксацинът

Ципрофлоксацинът е антибиотик, който принадлежи към групата на инхибиторите на гиразата (флуорохинолони). Ефектът се основава на дефектна репликация на ДНК, което води до клетъчна смърт. Ципрофлоксацинът по този начин има бактериостатичен ефект.

Ципрофлоксацин се използва главно за грам-отрицателни патогени, които също включват хламидия. Ципрофлоксацин се използва и при стомашно-чревни инфекции, пневмония или инфекции на жлъчните пътища или коремната кухина.

Известни странични ефекти са гадене, повръщане и диария. Кожните обриви също са често срещани. Трябва да се внимава с употребата му при пациенти над 60 години, тъй като ципрофлоксацин може да повлияе негативно на структурата на сухожилията. Сълзите на сухожилията са наблюдавани по-често след поглъщане. Възможно е също увреждане на хрущяла (така наречената хондротоксичност). Флуорохинолоните не трябва да се използват по време на бременност, кърмене и при деца.

Възможни са взаимодействия с други лекарства с ципрофлоксацин. Лекуващият лекар трябва първо да провери това, преди да предпише антибиотика.

За повече информация прочетете на: Ципробайът

Азитромицинът

Азитромицинът е антибиотик, който принадлежи към групата на макролидите. И тук ефектът се основава на инхибиране на синтеза на протеини, което води до спиране на растежа на бактериите. Азитромицинът се използва при респираторна инфекция, инфекция на синусите, отит или тонзилит. Азитромицинът е ефективен и при инфекции в урогениталния тракт (пикочните пътища и областта на гениталиите).

Възможните странични ефекти са стомашно-чревни оплаквания като гадене, повръщане и диария. Сериозните странични ефекти са сърдечно-съдови заболявания. Антибиотикът може да удължи така наречения QT интервал и по този начин да предизвика животозастрашаващи сърдечни аритмии. Освен това са възможни алергични реакции към веществото. Лекуващият лекар трябва също да провери възможни взаимодействия с други лекарства, преди да приема.

Азитромицинът не трябва да се прилага при пациенти с бъбречна недостатъчност и чернодробна дисфункция. Дори ако имате алергични реакции към активната съставка, трябва да се въздържате от приемането му. По време на бременност и кърмене антибиотикът трябва да се дава само ако ползата надвишава риска. В този случай обаче трябва да се проведат строги разследвания.

Страничните ефекти на антибиотичната терапия? Прочетете тук.

Амоксицилинът

Амоксицилинът принадлежи към групата на аминопеницилините. Ефектът се основава на инхибиране на синтеза на клетъчната стена (т. Нар. Бактерициден ефект). Той е показан за инфекции на дихателните пътища, за стомашно-чревни инфекции (премахване на хеликобактер) и за инфекции на бъбреците, пикочните пътища и гениталния тракт.

Възможните странични ефекти включват стомашно-чревни оплаквания като гадене и диария. Други странични ефекти, които обикновено се наблюдават, са алергичните реакции. Засегнатите страдат от зачервен обрив, който е придружен от сърбеж. В редки случаи може да се появи силен задух и повишена температура.
Други странични ефекти могат да засегнат централната нервна система (мозък и гръбначен мозък). Може да изпитате безпокойство, объркване и замъгляване на съзнанието. Освен това може да се задейства повишена чувствителност към светлина и шум.

Както при всички останали антибиотици, лекуващият лекар трябва да провери каквито и да е взаимодействия с други лекарства, преди да ги приема. Амоксицилин може да се приема по време на бременност, досега не е имало проучване, което да е доказало негативни ефекти.

Прочетете повече за темата тук: Амоксицилинът.